Днес
имам рожден ден. А утре ще получа закъснял подарък, до който обаче
детските ми ръчички съвсем нечестно се докоснаха по-рано.
На
31.03. издателство ,,Колибри‘‘ спуска на книжния пазар ,,Нашите предци‘‘ на
Итало Калвино - сборник, който очаквах с
нетърпение след ,,Ако пътник в зимна нощ‘‘(изд. ,,Колибри‘‘), а още повече след
,,Американски лекции‘‘ (изд. Колибри, 2013).
Под
една корица битуват три независими новели - „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“ и
„Несъществуващият рицар“.
В първата читателят се среща с добрата и лошата
половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо. Във втората историята на
барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб и казва: „А
пък аз вече никога няма да сляза!“, залива с абсурдност, а последната новела е
за ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име
Аджилулфо.
Както заради чувството за хумор на автора, така
и заради богатата му обща култура ,,Нашите предци‘‘ заслужава място в
библиотеката, наред до автори като Льоса, Мендоса, а дори и Борхес.
Лекота, Бързина и Яснота – това са максимите,
които са впримчили стила на Калвино. Забавно-замислящи е точното определение за
абсурдите му, а аз няма как по блогърски да спусна гилотината за това издание, защото отчаяно
имах нужда от нещо, което да ме разсмее. Мисля, че единствената
по-забавна книга, която се е забивала в гънките на мозъка ми, е ,,Стогодишният старец, който скочи от прозореца'' (ИК ,,Колибри'', 2013)
30.03 се оказа слънчев за мен, но разлят върху бурни
емоционални морета. Ако и вие си търсите хапче за слънце през идната неделя - препоръчвам ви Калвино. Защото за мен
забавното винаги трябва да има известен привкус на класа. В случая тройна.
Коментари
Публикуване на коментар