Преди почти две години Фортуна ми отреди емоционална вихрушка, за която не бях подготвена. За пръв път от съзнателното ми съществуване се замислих дали не е време да посетя психолог, макар и аз самата да имах шанс да стана такъв, ако не беше глупостта ми.
По ирония на съдбата, естествено, попаднах на такъв сред емоциите си. И това се оказа любов от пръв поглед.
Запознайте се с Хосе Карлос Самоса - испански писател, психолог по образование. Но последното е факт, за който научих доста по-късно.
Първо бе влюбването. В ,,Клара и сянката''. Или един нагледен пример за това как човек, нечетящ трилъри, никога не трябва да казва никога.
Накратко, историята се развива през 2005 година в една по-различна Европа. Последният писък на модата в световните артистични среди е хипердраматичната картина, при която платно е човешко тяло. Подписани от най-великите художници на своето време, платната се продават, пренаемат, изложени са като експонати в музеи, участват в мокри картини и др.
Тук се появява Клара. Мечтата й, като на всяко потенциално творение, е да бъде докосната от четките на майстора на хупердраматичните платна Бруно Ван Тиш. Докато подготвят тялото й в един павилион в Амстердам, във Виена жертва на жестоко убийство става четиринайсетгодишно момиче, послужило като модел за шедьовъра на Ван Тиш ,,Дефлориране''. Полицията е навсякъде, а паниката се превръща в естествено състояние на моделите.
Междувременно, Клара получава предложение от двама непознати за проект, изискващ цялото й себеотдаване. Момичето се оказва отделено от света в необитама вила, а разговорите защо е там са строго забранени. Мярката на нейното време става въпроса ,,Ще издържа ли или не?'', а читателят постепенно открива, че ,,страшното започва едва с красотата'' (Рилке).
Сюжетната линия се заплита, когато Ван Тиш готви своето ново творение и огромна изложба, двама близнака серийни убийци излизат на свобода, а виенската полиция очаква ново нападение над картини на компанията Ван Тиш.
Сомоса е съумял да напише 600 страници, които не са 600 страници. Буквално изпусках станциите на метрото, на които трябваше да сляза, или пък бърках посоките. Изгълтах цялата книга за ден и половина и дори намерените 100 лева вътре (бях я заела от познат) не успяха да ме изкушат така, както нуждата да стигна до края. Самоса пише увлекателно, бързо четим е, а образованието му на психолог определено му осигурява едни гърди напред що се отнася до психологизма на героите.
Друг плюс е, че самите персонажи като цяло не са много, така че читателят съвсем свободно може да вникне във вътрешните им борби, без да си задава въпроса ,,Хм, ама този как се казваше сега?''.
Де факто, ,,Клара и сянката'' наистина има само един огромен минус, който оставя известна горчивина след себе си, и това определено е краят. Тривиален и предвидим ми се стори.
Въпреки това са забележителни преплитането на индустрия и изкуство и тънката философска нишка, която авторът прокарва - къде е границата между бизнес и човешко; колко жестокост може да породи съвършенството и колко да понесе; какво е изкуство и струва ли си гротеските, които понякога изражда.
Аз дълбоко вярвам, че можете да усетите книга дори от едно изречение. Също така дълбоко ви съветвам поне да отворите тази книга. Сигурна съм, че след това няма да я оставите. За три години време не съм имала познат, на когото да съм я набутала в ръцете, и той да не е бил очарован (с уговорката, че всички отчитат минуса край).
Така че, дерзайте. Може пък и вие да се влюбите.
Накратко, историята се развива през 2005 година в една по-различна Европа. Последният писък на модата в световните артистични среди е хипердраматичната картина, при която платно е човешко тяло. Подписани от най-великите художници на своето време, платната се продават, пренаемат, изложени са като експонати в музеи, участват в мокри картини и др.
Тук се появява Клара. Мечтата й, като на всяко потенциално творение, е да бъде докосната от четките на майстора на хупердраматичните платна Бруно Ван Тиш. Докато подготвят тялото й в един павилион в Амстердам, във Виена жертва на жестоко убийство става четиринайсетгодишно момиче, послужило като модел за шедьовъра на Ван Тиш ,,Дефлориране''. Полицията е навсякъде, а паниката се превръща в естествено състояние на моделите.
Междувременно, Клара получава предложение от двама непознати за проект, изискващ цялото й себеотдаване. Момичето се оказва отделено от света в необитама вила, а разговорите защо е там са строго забранени. Мярката на нейното време става въпроса ,,Ще издържа ли или не?'', а читателят постепенно открива, че ,,страшното започва едва с красотата'' (Рилке).Сюжетната линия се заплита, когато Ван Тиш готви своето ново творение и огромна изложба, двама близнака серийни убийци излизат на свобода, а виенската полиция очаква ново нападение над картини на компанията Ван Тиш.
Сомоса е съумял да напише 600 страници, които не са 600 страници. Буквално изпусках станциите на метрото, на които трябваше да сляза, или пък бърках посоките. Изгълтах цялата книга за ден и половина и дори намерените 100 лева вътре (бях я заела от познат) не успяха да ме изкушат така, както нуждата да стигна до края. Самоса пише увлекателно, бързо четим е, а образованието му на психолог определено му осигурява едни гърди напред що се отнася до психологизма на героите.
Друг плюс е, че самите персонажи като цяло не са много, така че читателят съвсем свободно може да вникне във вътрешните им борби, без да си задава въпроса ,,Хм, ама този как се казваше сега?''.
Де факто, ,,Клара и сянката'' наистина има само един огромен минус, който оставя известна горчивина след себе си, и това определено е краят. Тривиален и предвидим ми се стори.
Въпреки това са забележителни преплитането на индустрия и изкуство и тънката философска нишка, която авторът прокарва - къде е границата между бизнес и човешко; колко жестокост може да породи съвършенството и колко да понесе; какво е изкуство и струва ли си гротеските, които понякога изражда. Аз дълбоко вярвам, че можете да усетите книга дори от едно изречение. Също така дълбоко ви съветвам поне да отворите тази книга. Сигурна съм, че след това няма да я оставите. За три години време не съм имала познат, на когото да съм я набутала в ръцете, и той да не е бил очарован (с уговорката, че всички отчитат минуса край).
Така че, дерзайте. Може пък и вие да се влюбите.
Коментари
Публикуване на коментар