Бунт на лъчезарността с ,,Птица в ключалката'' от Ивайло Добрев

        Престрашавам се да изгриза решетките. Простирам се до края на света от грешки и тръгвам наобратно. Литнала, се крия в ключалката. А сред светлосиньото някой се усмихва.

        И е той.

        Ивайло Добрев е сравнително непознат на читателя автор. Стихосбирката ,,Птица в ключалката‘‘ кацна на книжния пазар преди около месец под логото на ИК ,,Жанет 45‘‘, но сякаш появата й бе най-естественото нещо на света, особено за хората, които имат достъп до ФБ-профила на Ивайло. От него (освен поетичните постове) със сигурност ще запомните точно как се усмихва – непринудено и весело, но все пак сериозно. Може би тази вродена тъжна слънчевост на Добрев омагьосва критици и книжари. А стиховете му тихичко си валят измежду клетките.

Ивайло Добрев в ,,Хеликон'' - Русе

            Не мога да лъжа: мнението ми за стихосбирката от седмици не може да намери златната среда. Дълбоко възмутена я захвърлях, после пак я подхващах. После се смеех или замислях. Хаотична – защото авторът не следва почти нито едно литературно правило, тя прилича на събрани в едно ескизи, пречупени през житейския път на един мъж. Ежедневните любови и тъги в детайлите са превърнати в един (не)полет - простиране до края на грешките на деня и гмурване във вселената.

Докато аз пиша поредната си велика поема,
жена ми готви картофена яхния в кухнята.

докато аз пиша поредната си велика поема
жена ми готви картофена яхния в кухнята
синът ни спи свит на топка на стола от икеа
тя роди преди седмица и не трябва да се натоварва
ако направя така че да не се натоварва
китайците са казали че ще ме обича цял живот
ходих на зъболекар той ме посъветва да действам
за второ докато е топла фурната че да не му било скучно на първото аз му оставих сладки с кайсия и соленки със сирене
сподели ми че под амалгамата нещо работи и
трябва да се направи снимка аз отидох и си направих снимка
за 5 лева за да разберем кое е това което работи под амалгамата върнах си книгите в библиотеката купих зарядно за американската помпа за кърма глава стар лук и тоалетна хартия от време на време ме валеше нещо като дъжд
нещо като слънце ме печеше понякога сетих се за
скитникът сутринта който се бръснеше в отсрещния празен двор сложил огледалцето си на голямия мокър пън
в ателието е сумрачно синът ни е на една седмица
педиатърката каза че днес може да излезе за 5 минути
на въздух не излезе защото е студено и защото 5 минути
въздух са много за една седмица живот чувствам се
как да го кажа недостатъчноотговоренбезмалкоигрешеннеправдоподобенкухоткъмсъдържаниевиновензарадицялататъганасвета
докато синът ни спи аз сера статуси моите памперси са по-скъпи от неговите задникът ми е ужасно мръсен
нямам оправдание за изменничеството нямам оправдание

        Ежедневността на поезията я прави универсална; липсата на точна поетична форма би отказала консервативния читател, но би допаднала на този, който не търси себе си сред римите. Изобщо, Ивайло е една полихроничност от прозаик и лирик, която заключва вратичката на категоризациите.
        Дали това е прекрасно или не, аз все още не мога да отсъдя. Мога само да се усмихвам и да потъвам в прекрасната корица, сякаш точно съчетаваща светлата и жизнената страна на стихосбирката с по-дълбоките и минорни цветове в нея, междувременно създаващи една узряваща хармония.

Парче по милост

Ивайло Добрев

Да си извиеш врата да капеш от лудост да лаеш от невъзможност да крещиш на котката защото така трябва така се става мъж и рано или късно и Господ ще разбере за тебе и ще прати и ангелите си за тебе в Труд или в 24  ето ето тогава внимавай  стани радостен и още по-невъзможен стани арогантен и мълчалив нахакан и гледай да удариш само един път в ченето без да се перчиш така най-спокойно без да се караш или да обиждаш Тогава внимавай съвсем вероятно е да си изплискаш в краката на някого мозъка на скапан и надут поет пуяк и пуйка благородна порода градина и като светеща сърна фосфорисцираща в тъмното съвсем непоетично да угаснеш от урината на младото тютюнево утро с лош дъх и с празни примки вместо бизони в очите Там където ти е хвърлен пъпа или ти е затръшнато семето ­ и бият пак там пак там улични лампи зализани тъпани слисаните стават залисани а ти си ставаш и фашист и майка и баща и приятел и от великодушно величие си спомняш за баба си - плетачка на вълна като кокошеубийца и Дева и Брахма и Вишну Легни по гръб и се нацепи в бистрото око на паяжините и си представи че са лотуси хамачета или нещо още по извратено и красиво и истинско но недей да говориш на глас понеже Oнзи над нас всичко записва всичко подслушва и няма и място където да останеш недоцелуван и като нямаш друго за бране бери грижи и сей ги защото откъде мислиш всички тези цветя по земята са взети

        ,,Птица в ключалката‘‘ е малък бунтовен полет на лъчезарността срещу клетките и ограниченията. А вашите очи ,,широко затворени‘‘ ли са?