Надявам
се сте се срещали с ,,Великия Гетсби‘‘. Една фраза от книгата на Фицджералд
остана засадена дълбоко в съзнанието ми с цялата горчилка, която носи в себе
си: „Добре — рекох аз, — доволна съм, че е момиче. И се надявам, че ще е
глупачка — това е най-доброто нещо, което едно момиче може да бъде на този
свят, красива малка глупачка.“
Универсалността
на репликата в почти средата на второто десетилетия от новия век (виждате ли
колко много време е минало и колко много думи трябват, за да се изпише 2014?) е
смачкващата подробност, която прави наглед незабележимата фраза трън в петата
ми.След поредица от чик-лит вълни, вампирски розовости и сивости (без да осъждам
почитателите им), се убедих, че Дейзи е някак права. Но свободата сама да
избереш другия път остава. Като отворена вратичка и ,,по-широко поле за борбата‘‘.
Надявам се още, че сте били поне косвени участници в ,,Боен клуб‘‘
от Чък Паланюк – книга, емблематична със сюжета, психологизма и и острата си
критика върху световния ред.
Същият този Паланюк (по-коректно Поланик) отново влиза в
ролята на критик на болезнени, но сякаш необсъждани социални процеси – предлага им елегантно ръка като за танц,
повежда ги към светлината на прожектора, а след това безмилостно започва Кафков
процес.
,,Ненагледна моя‘‘ се появи на българския книжен пазар едва
вчера под логото на издателство ,,Ера‘‘, но ако се чудите с какво да запълните
почивните дни или пътуването си през отпуската, съвсем спокойно може да си направите
една разходка под дъжда до близката книжарница.
Съвсем безотговорно вчера се барикадирах в стаята си, за да мога да преглътна тези 190 страници и изчезнах от света. Връщането към него не бе прекрасно, защото наглед развлекателно четиво, това е една от най-острите гротески,
които съм подхващала напоследък. Още при страница номер едно учудената
читателска физиономия е неизбежна част от пейзажа. Романът е книга за
абсолютните удоволствия, за консуматорското начало на обществото ни и за
липсата на пощада от страна на индустрията спрямо всичко метафизично.
Главната героиня Пени Харигън е студентка по право, която
трети път се проваля на държавните си изпити. Животът й изглежда предначертан –
дали с ранчо, съпруг, деца и безброй пелени или работа в престижна кантора –
изборът на жената сякаш е сведен до вече открити и завладени светове. Тогава
иронията на съдбата се включва и фабулата се завърта със срещата на младото
момиче с известния милиардер Корнелиъс Линъс Максуел.
До тук играта е съвсем по правилата – плейбой, любимец на
таблоидите обръща внимание на невзрачна Пепеляшка, превръщайки живота й в дипли
от маркови рокли и скъпо шампанско.
Никой, обаче, не подозира, че в спалнята си той се отдава не
на див и бурен секс, а на поредица от ескперименти, които изучават всяко кътче
на женската полова система, способно да достави върховно удоволствие. Целта е
постигане на пълен контрол над жените чрез въпросните уреди, имплантиране на
микрочипове и пълно обезсилване на човека пред индустрията. ,,Милиони съпрузи ще станат излишни'' е надслова на дяволския бранд, а завладяването на умовете на нежната част от населението предвещава световна катастрофа.
Краят на книгата е пределно ясен и пределно тъжен. Завръзката
успява или не младата Пени да победи злото е с предизвестен край, но успява или не
обществото да пребори собствените си демони е въпрос, който и до ден днешен
търси отговор. А този на Паланюк е повече от мрачен и апокалиптичен.
Ако сте пуритани, не посягайте към тази книга.
Секс-играчките, свободата на езика ще ви стреснат, а навярно и отблъснат. Паланюк толкова сериозно подхожда към героите
си, че понякога наистина се питах дали това е сатира или той просто е решил да
премине в други, по-печеливши за момента жанрове. Феминизмът, религията, сексуалната революция, икономиката и основите на съвременния свят са подложени на остра критика, поднесена под формата на елегантен присмех.
Краят на романа надхвърля границите на абсурда и искрено се
смях на появата на бабата шаман, жрица
на любовното учение, толкова диво,
че може би наистина ми е докарала по някой скрит оргазъм, а гротеската с
любовта на Макс към умрялата Фийби и желанието за възкресение бе, да го
наречем, върховна точка. Христо Блажев (www.knigolandia.info) пише в своето ревю, че за него
финалът на книгата е трябвало да остане отворен. До известна степен го разбирам,
защото езотеричните моменти се оказаха
наистина в повечко, но те придават завършеност и физическо изтощение - логичен завършек на свръхудоволствието (или кога лекарството се превръща в отрова).
Изданието на ,,Ера‘‘ е в пъти по-добро от предишните книги,
излезли на български на Паланюк. Откриват се няколко коректорски грешки, но
прогресът е налице, а и в неперфектност не може да обвинява никой друг освен
съвсем перфектният.
След последната страница присъдите се оказват раздадени. И
мъжете, и жените имат какво да извлекат от този роман, а усещането за срам е
единственото удоволствие, което ще остави спомен у вас. Казвам удоволствие,
защото ако не изпитате поне мъничко срам от себе си след прочита на тази книга,
то това значи, че те непоправима ,,красива малка глупачка‘‘ или глупак и
напълно заслужавате съдбата, която ви кроят всички индустриални ниши, тъпчещи
духовното.
Мъжка гледна точка:
Коментари
Публикуване на коментар