Как ,,милиони съпрузи ще станат излишни'' с ,,Ненагледна моя'' от Чък Паланюк

Надявам се сте се срещали с ,,Великия Гетсби‘‘. Една фраза от книгата на Фицджералд остана засадена дълбоко в съзнанието ми с цялата горчилка, която носи в себе си: „Добре — рекох аз, — доволна съм, че е момиче. И се надявам, че ще е глупачка — това е най-доброто нещо, което едно момиче може да бъде на този свят, красива малка глупачка.“

Универсалността на репликата в почти средата на второто десетилетия от новия век (виждате ли колко много време е минало и колко много думи трябват, за да се изпише 2014?) е смачкващата подробност, която прави наглед незабележимата фраза трън в петата ми.След поредица от чик-лит вълни, вампирски розовости и сивости (без да осъждам почитателите им), се убедих, че Дейзи е някак права. Но свободата сама да избереш другия път остава. Като отворена вратичка и ,,по-широко поле за борбата‘‘.

         Надявам  се още, че  сте били поне косвени участници в ,,Боен клуб‘‘ от Чък Паланюк – книга, емблематична със сюжета, психологизма и и острата си критика върху световния ред.

         Същият този Паланюк (по-коректно Поланик) отново влиза в ролята на критик на болезнени, но сякаш необсъждани социални процеси –  предлага им елегантно ръка като за танц, повежда ги към светлината на прожектора, а след това безмилостно започва Кафков процес.

         ,,Ненагледна моя‘‘ се появи на българския книжен пазар едва вчера под логото на издателство ,,Ера‘‘, но ако се чудите с какво да запълните почивните дни или пътуването си през отпуската, съвсем спокойно може да си направите една разходка под дъжда до близката книжарница. 

        Съвсем безотговорно вчера се барикадирах в стаята си, за да мога да преглътна тези 190 страници и изчезнах от света. Връщането към него не бе прекрасно, защото наглед развлекателно четиво, това е една от най-острите гротески, които съм подхващала напоследък. Още при страница номер едно учудената читателска физиономия е неизбежна част от пейзажа. Романът е книга за абсолютните удоволствия, за консуматорското начало на обществото ни и за липсата на пощада от страна на индустрията спрямо всичко метафизично.

         Главната героиня Пени Харигън е студентка по право, която трети път се проваля на държавните си изпити. Животът й изглежда предначертан – дали с ранчо, съпруг, деца и безброй пелени или работа в престижна кантора – изборът на жената сякаш е сведен до вече открити и завладени светове. Тогава иронията на съдбата се включва и фабулата се завърта със срещата на младото момиче с известния милиардер Корнелиъс Линъс Максуел.

         До тук играта е съвсем по правилата – плейбой, любимец на таблоидите обръща внимание на невзрачна Пепеляшка, превръщайки живота й в дипли от маркови рокли и скъпо шампанско.

         Никой, обаче, не подозира, че в спалнята си той се отдава не на див и бурен секс, а на поредица от ескперименти, които изучават всяко кътче на женската полова система, способно да достави върховно удоволствие. Целта е постигане на пълен контрол над жените чрез въпросните уреди, имплантиране на микрочипове и пълно обезсилване на човека пред индустрията. ,,Милиони съпрузи ще станат излишни'' е надслова на дяволския бранд, а завладяването на умовете на нежната част от населението предвещава световна катастрофа.

         Краят на книгата е пределно ясен и пределно тъжен. Завръзката успява или не младата Пени да победи злото е  с предизвестен край, но успява или не обществото да пребори собствените си демони е въпрос, който и до ден днешен търси отговор. А този на Паланюк е повече от мрачен и апокалиптичен.

         Ако сте пуритани, не посягайте към тази книга. Секс-играчките, свободата на езика ще ви стреснат, а навярно и отблъснат. Паланюк толкова сериозно подхожда към героите си, че понякога наистина се питах дали това е сатира или той просто е решил да премине в други, по-печеливши за момента жанрове. Феминизмът, религията, сексуалната революция, икономиката и основите на съвременния свят са подложени на остра критика, поднесена под формата на елегантен присмех.

         Краят на романа надхвърля границите на абсурда и искрено се смях на появата на бабата  шаман, жрица на любовното учение, толкова диво, че може би наистина ми е докарала по някой скрит оргазъм, а гротеската с любовта на Макс към умрялата Фийби и желанието за възкресение бе, да го наречем, върховна точка. Христо Блажев (www.knigolandia.info) пише в своето ревю, че за него финалът на книгата е трябвало да остане отворен. До известна степен го разбирам, защото езотеричните моменти се оказаха наистина в повечко, но те придават завършеност и физическо изтощение -  логичен завършек на свръхудоволствието (или кога лекарството се превръща в отрова).

         Изданието на ,,Ера‘‘ е в пъти по-добро от предишните книги, излезли на български на Паланюк. Откриват се няколко коректорски грешки, но прогресът е налице, а и в неперфектност не може да обвинява никой друг освен съвсем перфектният.

         След последната страница присъдите се оказват раздадени. И мъжете, и жените имат какво да извлекат от този роман, а усещането за срам е единственото удоволствие, което ще остави спомен у вас. Казвам удоволствие, защото ако не изпитате поне мъничко срам от себе си след прочита на тази книга, то това значи, че те непоправима ,,красива малка глупачка‘‘ или глупак и напълно заслужавате съдбата, която ви кроят всички индустриални ниши, тъпчещи духовното.

Мъжка гледна точка:

http://knigolandia.info