„Кукувицата" от Елин Рахнев и закъсненията

         Часовникът издава закъснението ми. А днес ми беше ден за пътешествия. Представям си ги нарамили раниците, сложили слънчевите очила. Димитър нервно припушва от свитата цигара, скрил лице в сивия си шал, Миро оглася гарата, а другите се мъчат да го слушат, гледайки към оголеното място... Нямат часовници, защото са твърде щастлива компания. Но имат телефони – мобилните издайници на всяко местоположение, а  с тях лесно достигат до липсата ми. „Бързам колкото мога, де, ако не стигна, тръгвайте!“, изрепчвам се. Представям си как влакът а-ха да тръгне, изскачам пред него и почвам да му разказвам истории. Той няма избор пред релсите на тази самоубийца и се закотвя на място. В нашия град всичко е възможно.

        

Всичко това би било заради кукувицата. Като тази, която отлетяла от часовника в „Кукувицата“ на Елин Рахнев – красиво издание (ИК ICU, 2013),  събрало в себе си цялата цветност на пролетен и есенен ден взети заедно. А тази книжка не е само за деца. Защото в нея има един баща и един син, които винаги се успиват и закъсняват за училище. Има и една госпожица Стела, пред която трябва да бъдат изложени основателни причини за закъснението, защото  строгият директор дебне зад вратата. Но всичко е възможно в този град – мяукат маргаритки, човек го отвличат пеперуди, пристигат пират, а училищната чистачка винаги научава всичко първо.

         Рахнев е създал една фрагментирана история на вечните мечтатели. Онези, чиито мисли винаги ходят по горещата ламарина на въображението, нетърпящо стрелките на ежедневието. Семпло, стилово изчистено от излишна натруфеност авторът рисува вратички бягства в света на естетически издържано красивото. Метафорите са достъпни и въпреки това поднесени по нов начин, а илюстрациите на Андрей Кулев и Ася Кованова доизмислят света на Рахнев цветен и разлюлян от вятър невинност.

         „Кукувицата“ на Елин Рахнев е четиво-трептение от семейството на „Малкият принц“, „Малкият крал Декември“ и „Когато искам да мълча“. Книга за мечтатели, която пуска на свобода, а изданието на ICU сякаш е побрало цялата обич, която е вложена в направата му. Прекрасен първомартенски поздрав, макар да не се ограничава до бяло и червено, а да вплита в себе си цял един свят цветове.

Е, заради тази кукувица пак закъснях. Но не се притеснявайте, все някоя маргаритка ще спре влака.