Няколко седмици по-късно спомените от онази събота
избледняха, а постоянните хвалебствия за романа така и не утихнаха. Време беше
да видя за какво става дума, макар по начало да бях изключително скептична
заради масовия внезапен призив към Малерман (добрият вайръл ефект понякога се
случва неочаквано или е съвсем обосноваем с оглед на чудната корица на Живко Петров).
"Кутия за птици" е постапокалиптичен роман.
Жанрова литература, която обаче повдига превръзката за очи и излиза от рамките
на жанра си.
Резюмиран,
сюжетът би изглеждал така: Малори е млада жена, която отглежда две деца в изоставена
къща. Книгата започва с и пътя й с лодка по реката, като от самото начало
Малерман ретроспективно връща лентата назад. Във време, в което очите са могли
да бъдат широко отворени. В настоящето обаче мистериозна сила дебне всичко що е
зрящо и не носи превръзка – хората просто полудяват и сами слагат край на
живота си. Единственото спасение пред пъплещия поглед на злото. Макар и постапокалиптична,
фабулата сякаш нарочно не кани апокалипсиса по страниците, отредени на героите.
Само нишките на слуховете, алармите на медиите и тягостните потъмнени прозорци
занитват в атмосферата аромата на безнадеждността.
Действието
в романа се развива от гледната точка на Малори, която тръгва да търси спасение
на тайнствен адрес, като повествованието се разтяга в пет години подготовка.
Подготовка за живот без музика, без цветове, без небе. А Малерман събира в един
малък социум краха на цялата цивилизация, изправена пред унищожение от неизвестен
враг. Група хора, затворени в една малка къща, очакващи или края, или
спасението. С широко затворени очи.
Ето
тук книгата не успя да ме изненада. Макар стилът на автора да е грабващ,
забиващ напрежението чрез кратки изречения, подобен сюжет грабна сърцето ми
доста по-назад във времето, при първата ми среща със „Слепота“ на Жозе Сарамаго
(ИК „Колибри“, 2008) – една от любимите ми четива през последните години. „Слепота“
(1995) е може би най-известният роман на аржентинския автор, в който в един
неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж
внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява
светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си,
лишени от всякакъв ориентир, слепците са изправени пред най-примитивното у
човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена –
единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“.
И
докато стилът на Сарамаго е доста труден за четене, изисква известен читателски
напън през първите 50 страници и пълно съсредоточаване, „Кутия за птици“
притежава една от онези магии, които те карат да не спираш да разлистваш и се
поглъща за сравнително отрицателно време. От онези книги, в които просто искаш
да знаеш какво-ще-стане-по-нататък, както пише Мартс Касабов в „Изумен“.
Признавам,
че въпреки факта, че съм
чела нещо доста по-психологически задълбано, по-голям минус за мен бе краят на историята. Останах искрено разочарована от нелогичността му. Толкова много
нагнетяване на материя, принуждаване на читателя да излезе от зоната си
комфорт, учестен пулс, а накрая... е, няма да ви казвам.
Все
пак накрая се оказва, че книгата ме е спечелила. Дали заради превода на
Невена Дишлиева-Кръстева (който отново си е чуден), дали заради добрата
коректура на Ива Колева, дали заради корицата, дали заради избора на хартия и
оформление от страна на Deja
Book,
дали заради хитрия подход на Малерман или просто заради чистата психологическа
схватка, която предлага. Бърза, покачваща адреналина, но сравнително
безболезнена.Като за дебютен роман, авторът определено се изстрелва в класациите ми (не като шедьовър, но като добра литература, каквото и да значи това), а изборът на време при превода определено грабна интереса ми.
Най-хубавото е, че след като я затворих, не се оказах заключена. Или пък съм се
оказала птичката, която кафезът е търсил, както пише Кафка („Ein Käfig ging einen Vogel suchen“, „Кафезът отиде да си търси птица.“),
и съвсем не осъзнавам какво дебне зад гърба ми. Затварям очи.
Други отзиви (пригответе се):
Коментари
Публикуване на коментар