...сърцето
ми е изсушено... за нищо не ставам.
Жорис-Карл
Юисманс
„Подчинение“
(„Факел експрес”, 2015), новият роман на Мишел Уелбек, бе издаден във Франция в
деня на атаката над редакцията на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“. Скандално
съвпадение, с оглед на факта, че на корицата на последния за тогавашния момент
брой на изданието има карикатура на Уелбек с надпис „Предсказанията на маг
Уелбек: „През 2015 ще ми паднат зъбите... През 2022 ще празнувам Рамадан!“.
Фабулата
се развива в една нова Европа, в която ислямът печели чрез избирателните урни и
западна демокрация, за да преобрази френската политика и общество. Главният
герой Франсоа е университетски преподавател, литератор и почитател на декаденса
и Юисмнас; самотник и въпреки това естет по душа. От микрокосмоса на неговите
преживявания Уелбек проследява промяната на макросвета. А тя придобива
неподозирани размери. Посмуква се във всяка брънка на тялото и разменя реалност
с идеологии.
Франсоа
от малък мрази младите, застигнат е от кризата на средната възраст, а дисекцията на любовния му живот още
по-стремглаво го води към пропастта. Без смисъл на съществуването, липсата на
любов в съвременния свят е равносилна на липсата на вяра, липсата на Бог.
Когато на 44 си преподавател по литературата на XIX век в „Париж III Сорбона“,
работиш само в сряда, загубил си връзка с родителите си, единственият ти събеседник вечер е телевизорът,
а дори тъгата не може да събуди първичния ти инстинкт за самосъхранение и
адаптация, животът представлява само мъчително очакване на смъртта.
Почти
всички герои в романите на Уелбек (още от „По-широко поле за борбата“) виреят в
една полумъртва среда, в която колегите им се считат за недосегаеми, хъсът за
живот сякаш е отнет, а сянката на каквато и да е дълбичина ги плаши. Такива са
и спътниците на Франсоа в университетските му начинания и когато изборите
неочаквано са спечелени от „Мюсюлманско братство“, партията на Мохамед Бен Абес,
единствено самотникът може да надуши промяната и последствията от нея.
Мохамед
Бен Абес е изтънчен политик, Умерен мюсюлманин, високообразован. Противно на
очакванията, Уелбек не напада, няма изградени образи на талибани, терористи и
носители на злото. Партията на Абес е
създадена през 2017 г., печели президентските избори през 2022 г. с подкрепа на
широка коалиция от утвърдени партии, на които са предоставени стратегически
министерски постове. Абес впоследствие е сравняван с Митеран, оприличаван е на
нов Де Гол. Задминава а Марин Льо Пен, прототип на Ангела Меркел. Политическата
система на Франция мутира и се слага край на управлението ляво-център дясно, а
ценностната система се подлага на изменения. Важното за ислямската политика са
децата. Който владее поколенията, владее държавата и бъдещето. В икономическо
отношение новата политика не подкрепя големите индустриални проекти и компании.
В рамките на три години Уелбек проследява как социалните разходи на държавата
са намалени с 85%, престъпността намалява, а патриархатът е легитимен. Полигамията
– правило.
Промените
застигат и Сорбоната – вече украсена със звезда и полумесец на фасадата. Приелите
мюсюлманската религия получават по-високи заплати, предвиждат се по-високи
пенсии. Абес стремглаво върви по пътя на завладяването на сърцата на
интелектуалците към една Европа, в която властват арабите, а президент е той.
Франсоа
също се оказва впримчен в плановете на исляма. Той постепенно се увеждава в
приемливостта на идеите на Абес. Подчинението е това, което вижда като
единствен логичен изход в ситуацията на едно масово европоцентристко
самоубийство. Любовта на мюсюлманите, овековечена, устойчива, трайна е нещото,
което омагьосва душата му, оказва се неговата Ахилесова пета и го кара окончателно
да се отрече от себе си Приел нова
идеология, последното изречение, което завещава на читателя е: „Няма за какво
да съжалявам“.
За
разлика от предишните текстове на Уелбек, „Подчинение“ ми се видя по-слаба
книга от „Платформата“ или „Елементарните частици“, по-близка като звучене до „Карта
и територия:. Текстът не е агресивен, скандален или провокативен, той сякаш
просто сумира различни прогнози, с които сме облъчвани всеки ден и им надява
дрехите на собственото си мрачно въображение. Франсоа сякаш е негово собствено
огледало – един мъж на прага на старостта, който се примирява със самотата си и
търси нова основа, на която да се задържи, за да не потъне. Може би това е
лично мое мнение, но ми се видя, че чета много повече за самия автор, отколкото
за самоубийството на Европа – факт, който прави романът по-интимен, по-човешки
и лишен от цялостна политизация. Завръщането на религиозното не е лозунг, а
по-скоро нормална психологическа реакция, която наблюдаваме често у хора,
преминали през невероятни трудности и самота. Деволюция на вярата в собствените
възможности и търсене на нещо по-велико. Търсене на смисъл.
Някои
френски критици наричат Уелбек след „Подчинение“ нов Оруел, нов Хъксли. Други
са на мнение, че романът му е проста провокация. Истината навярно се крие
някъде по средата, защото самият роман сумира вече известни прогнози, за жалост
или радост, доста близки като времево разположение.
Лишен от типичната циничност и преднамерена скандалност, „Подчинение“
е роман-откровение. Фактът, че реакциите около него са така остри, по-скоро е
отражение на личните страхове по отношение на политическите въжетa, върху които
лавира Европа. При всички положения, заслужава да се прочете. Защото е център
на лично и външно. Защото Франсоа в зародиш се крие у всеки един у нас.
Коментари
Публикуване на коментар