Според
„Ню Йорк Таймс“ Филип Рот е най-великият американски писател за последните 25
години. Той успява да спечели вниманието и признанието на литературните критици
още с първата си творба – сборник от пет
къси разказа и една новела, озаглавен „Сбогом, Колумб“, а черното му чувство за хумор, съчетано със социална позиция относно
политическата и културна съдба на Америка и света, превръща Рот в явление за световната белетристика. Самоцелната циничност, която понякога дори дразни, успява да омагьоса не един читател и Рот е на практика авторът, който е носител на почти всички награди в Америка.
На 23.09 издателство
„Колибри“ публикува на българския пазар „Писателят призрак“ (1979 г.) в превод на Невяна Андреева – романа, вдъхващ живот на един от най-знаменитите литературни герои и своебразно алтер его на Рот, писателя Нейтън
Зукърман.
Първата
от общо деветте книги, в които се появява Зукърман, е изпълнен с литературни и исторически препратки текст, жонглиращ с теми като съдбата на евреите след Втората
световна война, търсенето на собствена идентичност, противоречието
между „високото“ изкуство и „обикновения“ живот, последиците от смесването на
илюзия и реалност, както и отношенията
преподавател-студент, включително и в
еротичен аспект.
23-годишният
Нейтан гостува на И. А. Лоноф,
„най-оригиналния разказвач от Хоторн и Мелвил насам”, и по време на посещението
се запознава както със съпругата му Хоуп, така и с негова бивша студентка, която
работи в библиотеката в Харвардския университет – Ейми Белет – опитваща се да
убеди Лоноф да архивира творчеството си в библиотеката, а и да избяга с нея във
Флоренция. Своебразна Лолита, но не
по Набоковски, Ейми е запленила не само кумир, но и прекланящ се. Младата
жена провокира въображението на
Нейтан и той преплита образа й с този на
Ане Франк.
Междувременно,
ретроспективно са проследени като творческите стъпки на Нейтън, така и
отношенията му със семейството му, социалния му разрив с еврейското общество и
провъзгласяването му за антисемит.
Наративът
тече плавно, читателят не усеща скоковете във времето, макар на моменти текстът
да създава усещането за лабиринт, от който изход няма. И именно тук се крие
очарованието на „Писателят призрак“ – границите между реалност и илюзия се
размиват, а читателят се превръща в алтер его на героя, сам биващ алтер его на създателя му. Избраната Аз-форма на
повествование допринася за приобщаването към написанто, към историята, а темите,
отплаващи от пристана на злободневието и достигащи до бреговете на философията
и литературознанието, подплатени с езикови игри и стилови мимикрии, ангажират
вниманието, непрекъснато се гонят и застигат, преобръщат света изречение по
изречение.
Комплименти към издателството за стилната корица, както и за превода на Невяна Андреева. С тях някои пренебрежими коректорски грешки остават незабелязани.
Филип
Рот създава нюансиран текст, описващ със симпатия и с нескрита ирония както
еврейския народ, така и литературните среди. Задължително настолно четиво на всички
любители на литературата – ловци на призраците на писателите, криещи се из страниците
на световните класики, „Писателят призрак“ е безкрайно пътуване към миналото и смел скок в бъдещето.
Коментари
Публикуване на коментар