„Летя над всичко" от Уолт Уитман – триумфът на истински свободния стих

„Летя над всичко“ на Уолт Уитман (изд. „Критика и хуманизъм“, 2015; превод: Огняна Иванова) е стихосбирка, която пътува из поетиката на непознатото, прекрачва границата на общоприетото и индивидуализира една Америка от 19 век.

 От дълбоко личното и съкровеното стихът на Уитман се цели в голямото, в необятното. Непуликуваните творби в това нежно издание олицетворяват чрез индивида и чрез природата действия, процеси; концентрират вниманието на читателя върху онези елементи на отделната личност, върху онези нейни потребности, чрез които се разгръща едно по-широко поле на трактовката „що е демокрация“.

Своебразен урок по история, тази стихосбирка бяга от политическото, а обръща вниманието към свободата по-скоро като природен модел на човешкото. Единство и хармония  – трансценденталният поглед в поезията на Уитман обединява външно и вътрешно, телесно и духовно, а душата е сложната картина на прекрасното. 

Да опознаеш света и себе си чрез другия – езикът на американския поет предава естествеността, еротичната наслада от процеса. Езикът тук е средство за съзерцание. Но не притихнало и примирено, а хармонично, овладяло страсти и желания. Жаргоните и диалектите, които Уитман използва, не оставят кръпка, а по-скоро допълват реалистичността на звученето на стиха. В контекста на гражданска война поезията не би могла да звучи по друг начин, а всяка елитарност е ненужна поза.  

Комплименти към преводача Огняна Иванова, защото е успяла да съхрани напевността и уникалното бучене на стихията Уитман.

Гласът на дъжда
„А ти какво си?“ - тихо
попитах сипещата се вода
и тя най-неочаквано ми отговори -
(предавам думите ѝ):
„Аз съм поезията на Земята -
каза гласът на падащия дъжд.
Неуловима, вечна, издигам се от сушата
и от бездънното море;
отивам на небето, а подир това,
с неясна форма и напълно променена,
но все пак същата,
изсипвам се, за да измия
изсъхналите дребни твари,
праха, по земното кълбо натрупан
и всичко по света, което
без мен е спящо, неродено семе.
Завинаги през нощите и дните
живот на собственото си начало давам,
пречиствам го и правя го красиво.“
Защото песента, от родното си място тръгнала,
щом стигне до целта и спре да скита -
почитана или пък пренебрегвана, -
с любов при нас се връща непременно.

В петдесет стиха и една книга-пътуване Уолт Уитман успява да прелети над историята, да обедини вярванията и да осъществи духа. Едно ярко обобщение на света, достигане до преомислянето му и своебразен триумф на истиснки свободния стих. От тази стихосбирка се усеща свобода и хармония, очарователна разконцентрираност на ума, която обхваща всичко и вижда и отвъд. И това я прави едно  рядко срещано (природно) съкровище.