„Котката на
Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време“ oт Милена Николова (издателство „Ризома“, 2015) прави опит да опише невъзможнотосъчетание на наука, поезия,
живот и смърт и да я опровергае.
Мисловен експеримент, пречупващ строго физичното и
научното през призмата на детското и поетичното, „Котката на Шрьодингер –
субатомен памфлет в реално време“ е книга за пораснали деца, надничащи
любопитно в кутията на ежедневието.
„Аз съм - и – не - съм едно любопитно коте
Ни кльощаво, ни дебело – но те,
Въпреки че не съм ни мъжко, ни женско
Ме предложиха като продажбена твар
На един вселенски пазар.
И ШрьодингЕР пръв ме забра от шарения куп
Уж да играя ролята на негов зрител
В един долнопробен арт-клуб.
Та сега съм-и-не-съм живо,
Липсва ми класическа дискрипция,
Освободено от последователни връзки –
Съм – и – не- съм една истинска объркваща научна
фикция.
Осъдено на живот и смърт,
Но не влседвсие на научно пословичната ми
любопитност,
А по-скоро благодарение на отровната чудовищност
Проявена от една учена личност.
„Хаос“ е най-точното определение, което може да
бъде дадено на тази книжка, издържана до
най-малката подробност в естетическо отношение. Илюстрациите на Виктор
Мухтаров, Тита Койчева и Сава Мухтаров вдигат изданието до европейско ниво, а
текстът на Милена Николова подчинява хаоса по един симпатичен и шеговит начин.
Експериментът на Шрьодингер е тема на не една или
две книги, художествена литература, и
предполагам, че ако не бяха избраната форма и илюстрациите, заглавието би
минало по-скоро незабелязано през българската сцена. Този интердесциплинарен
наратив обаче жонглира с мисълта, прескача от едно когинитивно гнездо в друго,
а асоциативните връзки са повече от достатъчно, че в 88 страници текст да се
съберат и разпаднат микросветове, да се пречупят и преплетат трансцедентално и
ежедневно екзистенциално.
Парадоксалната ситуация на котето и самоанализът
му разкриват пред читателя теми като правото на личен избор, илюзорността на мнението,
същността на човешкото, дълбаещо често до атоми и субатоми в опита си да избяга от неизбежното. И макар
добре фрагментиран, този текст остава нерешен рубикуб при първия прочит.
Интертекстуалността и свръхсмислите стават видими за съзнанието едва по-късно.
На втори, трети прочит. Хубавото обаче е... че при всеки прочит е хубаво. И
красиво.
Мяу, казва
котката и съобщава някой закон на физиката. Всичко това без буквалистичен
прочит на науката, без излишно утежняване на текста, а шеговито, гъделичкащо homo ludens така невидимо, че той сам да поеме по
пътя на големите въпроси и малките отгворои.
Едва ли може точно да се обясни и разкаже тази
странна и иронична книга. Но „Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в
реално време“ е игра за играта „екзистенция“. И заслужава да бъде изиграна.
Коментари
Публикуване на коментар