„Шегата“ на Милан
Кундера (изд. „Колибри“, 2016; превод: Васил Самоковлиев) е роман-обяснение на
света, в който се съдържат всички следващи негови книги, включително и magnum opus-а му – „Непосилната
лекота на битието“.
Фикционалният свят на „Шегата“ е натоварен с
действителния скептицизъм на автора към режим, на който е бил верен. Темите за
предателството, самотата и алиенизацията са колосите, около които се развива
фабулата.
В едно от малкото си интервюта, дадено през 1968
година, Кундера споделя, че е създал любовен роман, а не политическа критика. Действително,
макар книгата да обхваща общо 20 години от историята на авторитарна Чехия, Кундера
избира да изходи от микросвета на младия Лудвиг Ян, обещаващ студент и партиен
член, за да извае структурата на една „трагична гротеска“.
Лудвиг изпраща шеговита картичка до своята приятелка,
след което бива затворен в политически лагер като застрашаващ системата
сегмент. От шегата в конкретен апскет Кундера преминава към шегата като
житейска нагласа, като отношение към света. Пощенската картичка, изпратена до
една жена, сляпо вярваща в режима, тласка Лудвиг към срещата с друга – Лучия
или обожествяваната простота, неопетненото и светло нещо, което придава смисъл
на съществуването на героя. Но и тук е налице диаметралното противопоставяне на
предмет и идея. Лучия се оказва многократно изнасилвано момиче, изхабен лист
хартия, върху който животът е изписал само най-черните си букви.
Поруганото тяло се оказва основно средство за предаване
на посланието на автора. Проявите на телесно у Кундера са безрадостни, изтезаващи
душата, защото всъщност представят социалното зло, невписаността на красотата в
един изменчив и предаващ свят.
Любовта между Лудвиг и Лучия се оказва невъзможна,
в един абсурден политически свят всяка форма на мъжко-женска интимност е обречена,
а избраният от главния герой път на отмъщението (да прелъсти жената на партиния
член, предначертал съдбата му) олицетворява
един от най-жестоките актове на поругаване на душата чрез тялото.
Въпреки че през цялото време наративът създава
усещане за приповдигнатост, шеговитост (Лудвиг споделя с читателя преживяното с
насмешка и със снизхождение, сякаш е просто
наблюдател на ставащото, не участник в него) атмосферата на романа е предимно мрачна,
нагнетяваща, изпиваща живота. Финалът преповтаря идеята за предателството, а
поетиката на самотата надхвърля границите на политиката, границата на историята.
Един от най-силните романи на чешкия писател,
„Шегата“ все пак не успя да измести моя фаворит, „Непосилната лекота на битието“,
където според мен Кундеровите идеи са поднесени в най-изчистена форма. Като
минус бих отчела (както и в последната) машиналният подход към героите,
тоталната им лишеност от емоционалност и превръщането им в марионетки на
метафизични идеи.
Преиздадената версия на издателство „Колибри“ с
твърдите черни корици определено би могла да има колекционерска стойност и дори
оставаща почитател на кориците с кибритените клечки, трябва да призная, че бях
очарована от изчистената стилистика на изданието.
„Шегата“ е роман за другия свят, винаги
деструктивен, заплашителен и нелепо експериментиращ с интимното. Роман за
„майтапите“ на живота, от които често изход няма. Мога само да препоръчам.
Коментари
Публикуване на коментар