„Космически комедии“ от Итало Калвино – биография на безкрайността

Снимка: Личен архив

Ако реалността е въпрос на вяра, то Итало Калвино успява uno intelligendi actu, т.е. в един мисловен акт, да създаде препълнен с неща свят, в който невъзможното изглежда както възхитително, така и реално – някак естествено и достоверно.

 „Космически комедии“ (изд. „Колибри“, 2016; превод: Божан Христов) е сборник с разкази, препълнен с безпогрешни превъплъщения.  Всички по-важни промени и събития в Космоса, преминават през погледа на главния герой Qfwfq. Астрономията и биологията са в основата на тази космологична приказка – формирането на Слънчевата система, Големия взрив, еволюционното развитие от водата към сушата, изчезването на динозаврите и толкова много други оборими и необорими презумпции и факти.

Макар да е привидно раздробен в къси разкази, наративът създава усещането за единство, за цялостност и консистентност. Калвино гради вечност, по-богата от света и имплементирана в доста по-четивен и достъпен текст от „Ако пътник в зимна нощ“. Хуморът на тази своебразна „биография на безкрайността“ е нещото, което сближава, което надскача разделителната линия написано-читател, а любовта присъства като стопляща сянка във всеки един от текстовете.

Два са подходите в „Космически комедии“ – този на поетичното озвучаване на света и този на строго научния поглед над събитията. Няма как  едно такова фино жонглиране с времето, пространството и усещанията да не предизвика експлозия на възприятията – страхопочитание от написаното и привързаност към обезформените герои. A корицата на Дамян Дамянов допринася за последното.

С чиста ръка на сърцето: „Космически комедии“ на Итало Калвино създава безкрайно множество от фантастични светове, които се разклоняват в редица плътни реалности. Вселени, в които читателят дълго съществува.