Там, където тайгата е обгърнала в студените си прегръдки земята, а боговете
хвърлят зарове за човешки те съдби, се простират владенията на Мебет – героят на
Александър Григоренко, който се лута между божественото и човешкото.
„Мебет“ на Александър Григоренко (из. Labyrinth, 2017; превод: Емилия Масларова) е Über-роман и Über-приказка за древния човек, която прелива
в разказ за общочовешкото в опит да се извадят на светло следите на колективното
несъзнавано. Мотивът за мястото на индивида в света е вечен, но при руския писател
той е дотолкова опростен, че незначителността му в суровия и непознат Север с
неговите строги правила звучи болезнено реалистично.
![мебет григоренко](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjcVgLU8ktOmK4RpDI9r7MElT0HUNwB9hxMz90sfHq0BowJ0srcGeynsGGsj9hALQF-Prb0ZJEfTHswnkkQniuUq-vbmyhWVYTouSjNYZJgZvz-OhaRExk8-fHCObBOCoShgh_USQAR-Ucd/s320/206308_b.jpg)
Връзката с материалния свят се разпада в момента, в който Мебет открива
смъртта си малко след загубата на единствения си син – Хадко. И тогава
митичното напуска невидимите бели полета на
страницата и завладява буквите. Тайнствената гора и богинята Майка дават
втори шанс на героя, за да защити невръстния си внук от същите тези зверове, на
които той е вредил. За остане накрая поуката, а мъжеството да се запознае и с
милосърдието.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhB8BpjnomnShJ9sLQlNaxDvovOO-zmRmWJFHfqupXWYKcHKQeXKvY6jUwwckaZkTSFgMH1hSMrklv9-fWyxPfiWKi25lr25WfMindR0dYxShzOBZREuLSBaiNSNHQqmBo6XWXhKTBR70fw/s320/15735164.jpg)
В романа откриват и неизменните приказни елементи
– вещица, богове, възсилно животно, верен другар на героя и дълбоки гори, в
които обикновено се случва необикновеното, неизменното, за да може тайгата да
се превърне в мизансцен,
ползващ всички ресурси, за да остави читателя без реалното и потънал в
тресавището на неясната литература, на литературата, водеща към себе си. Преминаването
между тая и оная земя – между тоя и оня свят – оставя човека
сам на себе си – най-жестоката възпитателна мярка. И навярно затова
Григоренко създава „Мебет” – жестоката приказка за една дивашка жътва приживе и
за още по-дивашко опрощение в отвъдното.
„Мебет” е от онези книги, които четеш, четеш, четеш и никога не ти стигат.
Няма нищо случайно във всеки символ, във всяка стрела. Това е книга за всичко,
което искаш, срещу всичко, което имаш. И двете везни никога не се оказват уравновесени в света на човека, потопен единствено в пулсиращия миг на своята истина. За да завладее своя свят и да постигне освобождение Свръхчовекът на Григоренко има нужда и от другите.
Преводът на „Мебет“ е дело на Емилия Масларова. И тя се оказва най-подходящият пратеник от магическите земи на Григоренко. Всяка дума е намерила мястото си, за да се превърне книгата във вълшебство.
Коментари
Публикуване на коментар