„Змията и Дъгата” от Уейд Дейвис – документална приказка за зомбита

Уейд Дейвис забива пирон право в сърцето на парцаливата кукла на клишетата. Защото зомбитата и вуду магиите съществуват, но съвсем не приличат на това, което Холивуд показва.

„Змията и Дъгата” (изд. „Ерове”, 2017; превод: Диляна Георгиева) е странна смесица между научен труд и художествена литература. Макар да се различава от впечатляващата „Дивашка жътва” – заглавието, с което издателството стартира, книгата следва линията на досегашната селекция на „Ерове” – силно рационална, поднасяща научни факти и история по красив и достъпен начин.

До известна степен „Змията и Дъгата” е подобна на водун  ритуал. Разделена в две части, романът е и разбиване на клишетата относно т.нар. вуду, както и своебразен урок по историята на Хаити – разказ от първа ръка за неща, които звучат колкото невероятно, толкова и впечатляващо; отравяне, упояване с нови факти и последващо пречистване.

В началото на ’80-те години на миналия век етноботаникът по професия Дейвис получава странно предложение – да замине за островната страна, за да разследва няколко странни сигнали за мъртъвци, възкръснали от гроба и превърнали се в зомбита.

Когато изследователя се сблъсква с хаитяни, той е впечатлен, както от флората и фауната на страната, така и от крайно различната от тази на европееца или американеца култура. Защото се оказва, че Хаити крие много повече страховити неща от познатите „вуду” кукли и хаитяните предпочитат смъртта пред съдбата на завърналите се погребани.

Стройната и логична теория на Дейвис за растенията и веществата, които биха предизвикали състояние, наподобяващо смърт, много бързо след пристигането му е опровергана. И това е моментът в плавно развиващия се сюжет, който преобръща историята.

Водун – вярата, която се основава на хармонията – се оказва много по-богата и двояка от познатите ни духовни учения. В нея наука и мистицизъм се вплитат и увличат в опасна игра на зарове между живота и смъртта. А самото „зомбифициране”, поводът, който въвежда Дейвис в този сложен свят, се оказва не е само физическо отравяне на жертвата, а много по-сложен и предимно психологически процес. 

Разколебаването на един учен в собствените му познания и привикването с непознатото – авторът успява да пресъздаде по впечатляващо достъпен и приобщаващ начин своето гмуркане в реката на хаитянската вяра, в митовете и ритуалите им. На страниците на романа сложните химични съставки, лабораторните изследвания, непознатите видове растения, историческите особености на острова не стоят сякаш нарочно придадени или академично. Стилът на Дейвис е изчистен и стегнат, без да звучи твърде телеграфно, а на места все пак могат да бъдат открити поетични завои. Умел разказ, който те потапя в атмосферата, без да ти остави избор.

„Змията и дъгата” е риба балон (защо тази аналогия – като прочетете книгата). Прочитът ѝ или ще те убие веднага, или ще те остави още дълго да се рееш сред сенките.  За мен беше и дълъг прочит. Не само я заех преди да я довърша, защото разпалих интереса на други хора, но и изпитвах някаква инстинктивна нужда да я преглътна бавно. За да не се превърне в отрова. За да запомня всички любопитни факти добре.

Наистина удачен и оригинален избор. От „Ерове” за пореден път са подходили напълно професионално към изданието – от превода до оформлението и малките детайл –  видимо всичко изпипано с внимание и мисъл към читателя. Огромно браво!