За
влиянието на Aнтон П.
Чехов върху модерната проза може да се говори много и това е съвсем нормално с
оглед на литературното наследство, което оставя след себе си – над 900 творби, превърнали
се в доказателство, че и в наглед обикновената реалност се крие минимумът на
едно максимално живеене.
И
макар пътеките и преките, незабележимо конвоиращи пътя на руския писател, да са
съвсем необозрими, то малко са хората, докоснали се до наглед обрания му език, нещадящ
читателя език, които остават безразлични.
И ако пиесите
„Вишнева градина“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо“ са усета към човешките действия, към
историята на човечеството, преживяло толкова разочарования и разделило се на
търсещо-чакащи и на отричащи, то повести като „Три години“, „Степ“ и „Съпругата“
въвличат читателя в ескизи живот,
превръща го в част от „еволюцията на чувствата“ и резюмират света във
въпроси и в опозиции – комично-трагично; красиво-грозно; мечта-реалност; любов-омраза.
![чехов](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhOF_ILj_1Rv__F2c7sp_GI3bYqoPb62OMB1YnkTy1cOaB-cwZhYKFrrmB0ycEEPk244WvVdgt22P2DbeUSsRYpxk-D5DHml1faIL7h0dfToeZhyWpxtHRJMTCwA_rfz27DCAAvG5xLiSYu/s400/razkazi-i-povesti-tvardi-koritsi-300x542.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар