,,Ето го – извора
на злото у теб.
Приличате си-
две капки.‘‘
Из „Как наказва Бог“,
Катерина Стойкова-Клемър
„Ефектът Луцифер“ (изд. „Изток-Запад“, 2017; превод:
Людмила Андреева) от поведенческия психолог Филип Зимбардо е безкомпромисна аутопсия на жестокостта в
най-човешката ѝ форма и „твърде мрачно
пътуване в сърцето и съзнанието на тъмнината”.
Когато Зимбардо е планирал своя
прочут експеримент в Станфордския университет (1971 г.), той едва ли е
подозирал, че ще остави такава тъмна следа в историята на социалната
психология. Започнал като прост опит с механизмите за власт и подчинение,
Станфордският затворнически експеримент се
превръща в задължителна част от програмите за обучение, както и в една от
най-чувствителните теми за обсъждане – как добрите хора стават зли и какво се
крие в бездната на човешкото съзнание.
6 дни водят до предсрочното прекратяване на драматичния „театър“, който доброволците на Станфордския експеримент стартират.
6 дни, в които цветята на злото избуяват до задушаване. Зимбардо проследява час
по час своята machina malum.
„Злото се състои от преднамерено действие по начини, които вредят,
малтретират, унижават, лишават от човешки качества или унищожават невинни други
хора, или изполване на собствения авторитет и системна власт за насърчваване
или позволяване на другите да направят това от ваше име. Накратко, това е “да
знаеш, че не е редно, но въпреки това да го правиш”.
И ако пътят към ада е осеян с добри
намерения, то „Ефектът Луцифер“
предоставя не само историческа хроника, но и емпирични доказателства в подкрепа
на тази теза.
Злото е възможно навсякъде. При
подходящи или погрешни ситуационни обстоятелства действия, които иначе не би
бихме помислили за възможни и по силите ни, се оказват демократично приети и
приемливи дори за нас самите.
Зимбардо опира обясненията си и на
друг популярен експеримент – този на Милграм – който също жонглира със
свободата на действия, която си позволяваме в отношенията власт-подчинение; на предхождащите изследвания на Соломон Аш за властта на ситуацията,; както и на последвалите такива на Рон
Джоунс, Джейн Елиът и др.
Как деиндивидуализацията трансформира
нашата Аполонова природа (рационалност, ред, последователност, мъдрост) в
Дионисиева (хаос, деорганизация, ирационалностт и похотливост) – пътешествието
на Зимбардо в страната на мрака на човешкото сърце завършва с остра критика
спрямо системата и ролята на властимащите за случилото се в затвора Абу Граиб. Той обвинява всички – от Буш и Чейни
до отговорни военни лица в умишлено създаване на условия за провокиране на
такъв тип насилие и отказ от отговорност за това положение.
„Ефектът Луцифер“ от Филип Зимбардо,
разглеждащ Стандфордския затворнически експеримент, е доказателство, че „много
повече отвратителни престъпления са били извършени в името на подчинението,
отколкото в името на бунта“ (К. П. Стоу, “Either-Or”, 1961), но макар и представлявайки мрачно
четиво, то е важен коректив преди следващия акт на псевдогероизъм.
Коментари
Публикуване на коментар