„Урания“ oт Блага Димитрова - другият поглед

Всичко тръгва от една дума.

И една единствена дума завихря „Урания“ от Блага Димитрова (изд. „Хермес“, 2017 г.) – език.

               

Създаден много след „Лавина“ и „Пътуване към себе си“ (онези по-ранни нейни творби, които те омагьосват с краткостта и директността си),  „Урания“ е романът на най-обичаната българска писателка сякаш проявява в най-висока степен словесна непоносимост, но именно това го превръща и в романа, който предизвиква недоумение у читателя.

                За изхвърленото слово, за цвета на думите и за радиацията на изказаното – Блага Димитрова е превърнала „Урания“ в своебразен дневник по философия на езика, упражнение по стил (показателни са двата възможни края на творбата). Това обаче буди противоречиви емоции и в никакъв случай не прави творбата лесна за четене.

                18-годишната Урания чува глас от дълбините на океана. Една дума се загнездва в съзнанието ѝ и мисълта откъде иде и какво означава не ѝ дава покой. В търсене на отговора на загадката Урания напуща дома си и една мисъл я сбълсква с Велизар – асистент в униврситета, който пък е стрелката по пътя на Музата, която ще я отведе до проф. Якодимов – учен, посветил живота си на езиците – мъртви и говорими, отлъчен от университета поради непримиримостта си към социалистическите порядки и може би единственият, който може да помогне на Урания да намери покой.

Тримата се оказват неразривно свързани и в техните философски разговори младото момиче най-после успява да открие значението на посланието на гласа.

Ако тези два абзаца оставят впечатлението, че романът тече гладко и предлага наглед простичък сюжет, то то би било абсолютно погрешно, защото „Урания“ се оказа една от най-сложно разгадаемите творби на писателката и тази, която може би най-много се лута в желанието си да побере цялата лингвистика в 400 страници.

Разбираем е философският подход на авторката към езика, както и съзадаването на образа на професора. Блага Димитрова е филолог по образование и нейният житейски път е неразривно свързан с думите. Разговорите между Якодимов и Урания, между Велизар и Якодимов са умели дуели на теориите. Но именно това до голяма степен придава известна мудност на наратива, оставя го раздвоен между някъде между научния текст и художествената измислица.

Иначе, красотата и деликатната поезия на езика на Блага Димитрова са налице. Митологията на думите, магията на изреченията имат своята притегателна сила и въпреки спънките при прочита (особено в средата на романа), „Урания“ е любопитна и красива творба. Просто не се оказа ударната и безпощадна доза Блага Димитрова, на която съм свикнала.