Всичко тръгва
от една дума.
И една
единствена дума завихря „Урания“ от Блага Димитрова (изд. „Хермес“, 2017
г.) – език.
За
изхвърленото слово, за цвета на думите и за радиацията на изказаното – Блага Димитрова
е превърнала „Урания“ в своебразен дневник по философия на езика, упражнение по
стил (показателни са двата възможни края на творбата). Това обаче буди
противоречиви емоции и в никакъв случай не прави творбата лесна за четене.
18-годишната
Урания чува глас от дълбините на океана. Една дума се загнездва в съзнанието ѝ
и мисълта откъде иде и какво означава не ѝ дава покой. В търсене на отговора на
загадката Урания напуща дома си и една мисъл я сбълсква с Велизар – асистент в
униврситета, който пък е стрелката по пътя на Музата, която ще я отведе до
проф. Якодимов – учен, посветил живота си на езиците – мъртви и говорими,
отлъчен от университета поради непримиримостта си към социалистическите порядки
и може би единственият, който може да помогне на Урания да намери покой.
Тримата се
оказват неразривно свързани и в техните философски разговори младото момиче
най-после успява да открие значението на посланието на гласа.
Ако тези два
абзаца оставят впечатлението, че романът тече гладко и предлага наглед
простичък сюжет, то то би било абсолютно погрешно, защото „Урания“ се оказа
една от най-сложно разгадаемите творби на писателката и тази, която може би
най-много се лута в желанието си да побере цялата лингвистика в 400 страници.
Разбираем е
философският подход на авторката към езика, както и съзадаването на образа на
професора. Блага Димитрова е филолог по образование и нейният житейски път е
неразривно свързан с думите. Разговорите между Якодимов и Урания, между Велизар
и Якодимов са умели дуели на теориите. Но именно това до голяма степен придава известна
мудност на наратива, оставя го раздвоен между някъде между научния текст и
художествената измислица.
Иначе,
красотата и деликатната поезия на езика на Блага Димитрова са налице.
Митологията на думите, магията на изреченията имат своята притегателна сила и
въпреки спънките при прочита (особено в средата на романа), „Урания“ е любопитна и красива творба.
Просто не се оказа ударната и безпощадна доза Блага Димитрова, на която съм
свикнала.
Коментари
Публикуване на коментар