ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КНИЖНИЯ СТОПАДЖИЯ или 45-и Международен панаир на книгата

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.

Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но...“ повечето бяха свързани  с шума на няколко разлистени страници. Или повече.

И докато светът  може и да е пред разпад, един малък Национален дворец на културата, в една малка столица, на една малка държава на тази съвсем незначителна, малка синьозелена планета  е отново почти цял.

И ето че един ден – един вторник – вратите на Рая се отворили и пред очите на нещастните хора се разкрили най-големи богатства.

Този разказ  за един ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КНИЖНИЯ СТОПАДЖИЯ — „книга, която не е писана и никога не е издавана на Земята“, но съдържа най-пълна информация за 45-я Международен панаир на книгата!

„Сиела”, щанд №107

Изкушенията на този щанд са толкова големи, че не би било изненадващо, ако мнозина книжни „Жените на Варшава“ от Георги Марков и новия превод на първия, доста по-различен, роман на вечния Ерих Мария Ремарк – „Мансардата на бляновете“ – и двете по своему приказки на Шехеразада, но с фатален край – и се мине през зеленооката категоричност на „Пикник край пътя“ от Аркадий и Борис Стругацки, „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг, та до rock ‘n’ roll откровението „Германия, мръсна приказка“ и ангелското откровение „Балада за Георг Хених“ от вечния Виктор Пасков.
стопаджии се заблудят и самозабравят на него. Като се започне от още топлите издания на

Не биха били за изпускане и цветната „Българите! Забравенитепостижения“ от Делян Момчилов и илюстрациите на Стен Дамянов, литературния феномен „Хавра“ от Захари Карабашлиев, „Последната територия“ от Момчил Николов, носителят на награда „Карнеги“ „Сол при солта“ от Рута Сепетис, а „Говори“ от Лори Халсе Андересен повдига възможно най-важната и
актуална тема в момента - нуждата да се говори за сексуалния тормоз смело и категорично.

Златни попълнения са и „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“ от Борислав Скочев, „Джаз от портрети и сюжети“ от фината душа Веселина Седларска, която прави дисекция на българската душевност и журналистическото сърце, както и „Грехът на Лилит“ от Радко Пенев (малко а ла Дан Браун за разпускане).

„Агата-А”, щанд №Б10

„Край на играта” на Хулио Кортасар на този щанд ликвидира всякакви надежди за спасение от книжните лапи.

„Бард”, щанд №325

„Тайната история на Туйн Пийкс“ от Робърт Фрост – защото  всеки книжен стопаджия, пил
кафе с агент Купър, знае, че совите на тази планета не са това, което са, и е добре да имаш наръчник за справяне с мистерии под ръка.

„Еднорог”, щанд №308

 
През тази половина на годината „Еднорог“ винаги приготвят по една тухла за поддържане на “Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”.
равновесието на раницата. Този път компания прави Майкъл Шейбон и неговата 

„Ентусиаст”, щанд №202

 „Събрани приказки и разкази”, том 1, на Ханс Кристиан Андерсен – с по една приказа за
всяка една звездна нощ.

„Ерго”, щанд №431

И докато  „Лед” на Яцек Дукай с чудната корица на Капка Кънева сковава книжните нощи, 
тренира ръцете и духа, няма виелица, която да уплаши.

„Ерове”, щанд №417

От този щанд всяка книга подхожда на книжен стопаджия. Приключения за всеки ден, съчетани с полезни знания в областта на антропологията, екологията, историята, географията и други. „Крадецът на орхидеи” на Сюзън Орлийн е най-новото им попълнение, което отвежда 

  Поддържам твърда препоръка за „Змията и дъгата” на Уейд Дейвис!

„Жанет 45″, щанд №326

„Седем кратки беседи по физика” от Карло Ровели, „Клубът на изчезналите видове” от Джефри Мур предстоят да бъдат открити, а  „Как спрях да крада” от Мария Донева – възприятни истории, които носят усмивка, докато принцеси, пиперки, рибки и русалки – както и „Марковалдо или сезоните на града“ от вечния Итало Калвино – всеки, който е запознат поне малко с творчеството на Калвино (гениалните „Ако пътник в зимна нощ“, „Космически комедии“, както и „Невидимите градове“, „Американски лекции“ и „Нашите предци“ са налични и на български) не би се учудил на елегантността и лекотата на този урок по реалност. Ако пък досега не сте се губили из вселената Калвино, то „Маркоалдо“ е едно добро начало. И помнете! Всичко е „Пушек, вятър и сапунени мехури“.

А „Тая земя, оная земя“ от Иванка Могилска и „Висока облачност“ от Оля Стоянова са най-хубавите сборници с разкази, на които един книжен стопаджия би могъл да попадне тази година! И никога, ама никога не подминавайки "Пропуснатият момент" от Йорданка Белева!

На щанда на „Жанет 45″ се шири и чудесното малко издателство „ICU“, които наскоро издадоха стихосбирката „Зелда“ на Елин Рахнев – поезия, музика,недоносена есен.

За онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“,

за онези мигове потапяне в задушницата на меланхолията, в която самотността не е непременно равнозначна на нещастие.

Внимание заслужава и „Американският любовник” на Роуз Тримейн, която, за жалост, май се появява на книжния пазар едва след панаира, но пък е хубаво да не я подминава човек в приключенията си.

И накрая завършва с „Бащите не си отиват“ – сборника, който със сигурност ще разплаче и най-закостенялите стопаджии.

Издателство за поезия ДА - щанд №Б19

Гостува в този рай и Клаудиу Комартин със стихосбирката „Кобалт“. Срещата е 16.12 на Щанда на Румъния. Междувременно при тях се намират и Йоан Ес. Поп „Адът без изход“.

Издателство „Аквариус“ - щанд №Б19

Едно от откритията тази година бяха „Канелените магазинчета“ на Бруно Шулц, както и „Санаториум Клепсидра“ – задължителните четива.

„Изток-Запад”, щанд №210

„Дуински елегии“ от Райнер Мария Рилке в елегантно двуезично издание с твърди корици са първата задължителна спирка на този щанд, следват го увлекателния разказ „Еуфория“ от Лили Кинг, която е вдъхновен от живота на Маргарет Мийд, „Ефектът Луцифер“ от Филип Зимбардо ( „тухла“, която обяснява защо жителите на тази планета често са нещастни и как добрите хора стават зли, разглеждайки един от най-популярните експерименти в историята на психологията).

„Колибри”, щанд №314

Преводът на „На ръба на света“ от Томас Пинчън – постмодерен разказ за Града, който никога не спи и знае всичко – е едно от литературните събития тази година, а индонезийската приказка „Хубостта е рана“ от Ека Курванян предлага едно различно лице на магическия реализъм.

Сред магическите карти на щанд 314 се намират и „Собствена стая“ от Вирджиния Улф, „Разкази“ от А.П.Чехов, „Познатият непознат“ от Труман Капоти, „Пясъчната книга“ от Хорхе Луис Борхес, „Последна любов в Цариград“ от Милорад Павич, „Двойникът“ от Жозе Сарамаго, „Повести от Белкин“ от А. С. Пушкин, „Казусът „Кукоцки“ от Людмила Улицкая.

Всеки уважаващ себе си книжен стопаджия, търсещ нестандартното, със сигурност очаква с нетърпение и „Речи против Катилина“ от лудата и чаровна Амели Нотомб.

„Критика и хуманизъм“, щанд

Кавафис и „Спомни си, тяло“ – меката отдалеченост на тази поезия няма как да не погали всяко стопаджийско сърце.

„Лабиринт”, щанд №108

  „Лабиринт” са гордите издатели на настоящия носител на Нобелова награда на планетаа Земя – Казуо Ишигуро, на техния щанд може да откриете неговите “Остатъкът от деня”, “Никога не ме оставяй” и “Погребаният великан”. Подходящ за всяка тиха утрин и умислена вечер.

А Нарине Абгарян продължава да сгрява сърца с нейните „Три ябълки паднаха от небето“, „Манюня“, „Хората, които са винаги с мен“ – магически реализъм по арменски.

Задължителни са и две любими приказки с прекрасни илюстрации – “Джуджето Дългоноско” на Вилхелм Хауф и “Даровете на влъхвите” на О. Хенри.

„Лист”, щанд №432

Млади, но в никакъв случай зелени – „Лист“ знаят какво да издават и го издават красиво. „Мама, аз и мама“ от Мая Анджелоу е последното попълнение, което спира всеки засилил се пътешественик от пътя му, а детската им поредица от знаменити писатели е завидна („Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петятя Ершов хич не вярваше“ от Данийл Хармс с илюстрации от Дамян Дамянов ще ви стане любима!)

„Парадокс”, щанд №Б11

Светлана Алексиевич  и нейните „Войната не е с лице на жена“, „Време секънд хенд“ и най-новата „Чернобилска молитва“ са първото нещо, от което всеки книжен стопаджия се нуждае.

„Софтпрес”, щанд №115

„Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова е заглавието, което се разходи по софийските улици от миналия век и избърса прахта на съвременните ѝ криволичения. За живота на една от най-обичаните актириси през миналото столетие – Роза Попова. И за още твърде много неща.

„Факел eкспрес”, щанд №449

В шапките има нещо магично – шапката, която говори, която те прави невидим, или онова бомбе на Сабина от „Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера, завещано ѝ от дядо ѝ и захлупващи света – всички те носят своето вълшебство. А най-перфектната шапка е… „Шапката на Митеран”.

Романът на Антоан Лорен е красиво малко бягство по улиците на Париж с намерено петаче в джоба. За късмет.

„Животът на насекомите“ от Виктор Пелевин, за жалост, е любопитно, но непаднало ми насърце книжно приключение.

„Фама”, щанд №107

„Да застреляш слон”от Джордж Оруел – непрочетено, но предстоящо заглавие.

„Хермес”, щанд №327

Книжната обиколка завършва с „Истории за лека нощ за момичета бунтарки” на Елена Фавили, Франческа Кавало – книга с истории за всички момичета бунтарки, за които може да се сетите.