„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” от Матю Дж. Съливан


Смеете ли да се окажете в „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” от Матю Дж. Съливан (изд. „СофтПрес” 2018 г.; превод: Калина Лазарова)?

Когато престъпите прага на този трилър ще бъдете изненадани – сред лавиците на тази книжарница със странно име ще откриете хора с реални проблеми, с твърде реалистични  навици и със спокойно ежедневие. Но с тъмно минало.

Работата е там, че тайните рано или късно винаги излизат наяве и е нужно само едно движение, един повей, за да се вдигне завесата, която години наред ги е крила.

За Лидия този повей се оказва висящото тяло на младия Джоу – любим клиент на „Блестящи идеи”, който слага край на живота си на горния етаж на книжарницата.  За Лидия оставя тежко завещание – в джоба му тя открива забравена нейна детска снимка, а в дома му – купища книги, които са осакатени, разрязани и носещи тайнствени послания.

Напълно логично е тази история да не може да напусне книжарката, както и тя да остави нея. А в играта се намесва и един убиец с чук, с едно малко момиче, което оцелява, и един баща, който трябва отново да намери път към дъщеря си.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” е междужанрово четиво, литературен трилър, който заляга на драмата, защото там където има зло, със сигурност е имало и болка.

Съливан подхожда интересно, жонглирайки със стила и читателските очаквания. Лидия е колкото дразнеща, толкова и реалистичен персонаж. На нейните колебания контрастират симпатичните вторични герои – нейния чудат приятел Дейвид, който постоянно поправя неща и сякаш е заровил самия себе си из непотребните никому вещи, както и колегата ѝ Плат, вечно захапала цигара.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” не обещава кървава баня, нито пък неразгадаеми мистерии, но пък залага на това, че страшни неща могат да се случат и в най-малките единици на обществото – семейството. И причините за това понякога са ужасно, ужасно тривиални.




Коментари