„Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс – да яхнеш надежата


Тресавището на живота ни затлачи в стържеща по нервите ни социална изолация. И там някъде, сред първите безметежни дни, в които хаосът нямаше лице, на български се появи „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс (изд. „ICU”, 2020; превод: Надежда Розова).
джанин къминс

Тази книга се превърна в истински скандал в САЩ – добавянето на заглавието в литературния клуб на Опра предизвика остри реакции, самата писателка беше принудена да отложи турнето си из страната. И докато в Новия свят измеренията на конфликта бяха предимно в политически коректните реалии, един читател (списващият тези редове) съвсем не можеше да проумее какво скандално има между нежните корици на изданието, седейки на своя диван.
Освен разбира се всичко, за което Джанин Къминс пише, но някак не попада под прожекторите.
И причината за целия този шум не се оказа първото изречение. А само то е достатъчно ужасяващо и оставящо те в амок:
„Един от първите куршуми долита през отворения прозорец над тоалетната, където стои Лука, и по една случайност не го пронизва между очите.“
джанин къминсЛука, оказва се няколко реда по-надолу, не е безскрупулен главорез или специален агент. Той е осемгодишно момче, чиято майка по случайност се оказва пред тоалетната. И само тази една-единствена подробност спасява и двамата. Защото останалата част от цялата им фамилия – шестнадесет души – е безмилостно избита.

Тези стъписващи въвеждащи страници са последвани от ретроспективни връщания към началото на ужаса – момента, в който в книжарницата на нищо неподозиращата Лидия Перез влиза мистериозен непознат, който споделя нейните литературни вкусове и се превръща в най-близкия ѝ довереник. От онези фатални непознати, които всеки читател среща по пътя си и които създават непоправимата илюзия за „сродна душа“. Не в любовен смисъл, а в един много по-интимен, духовен аспект. 
Всичко би било прекрасно, докато не се окаже, че именно този тайнствен непознат няма да бъде палача на съпруга ѝ разследващ журналист и на цялото ѝ семейство. И докато на Лидия и Лука няма да им се наложи да оставят рушащия се стар техен живот зад гърба си, за да яхнат... La Bestia – надеждата, която може да бъде не по-малко смъртоносна от врага, който ги преследва.
La Bestia е онзи влак, който отвежда всяка година хиляди бежанци от Латинска Америка или на север към Новия свят, или към прегръдките на смъртта.
И макар историята на Лидия и на сина ѝ на места да звучи твърде „измислено“, твърде фикционално, клипчета на много такива безименни герои, които правят успешен или фатален опит да се качат на преминаващия товарен влак, могат да бъдат открити в YouTube. Истината е, че тези кадри са едни от най-ужасяващите и напрегнати филми, на които сте били свидетели.
И именно затова ми се струва, че „Изхвърлени в Америка“ се появи на български в невероятно точен момент – началото на извънредното положение извади най-лошото и най-доброто у нас – първо бяхме загржени и мили, след това, малко по малко, се върнахме към недоволството, нетърпението, желанието всичко да се случи веднага. А докато читателят на „Изхвърлени в Америка“ стои на терасата си, в леглото си или в хола,  Лидия не може да си спомни откога не е пила нещо толкова просто и задължително като сутрешна чаша кафе.
А сцената, в която главната героиня и още три жени от различни краища на Южна Америка коментират цената, която жените понякога плащат по пътя си към новото начало, е толкова просто и междувременно толкова болезнено предадена, че е трудно да се понесе спокойствието, с което една от тях заявява, че вече два пъти е използвала тялото си като банкомат. Сякаш това е най-естествената и най-нормална цена, която можеш да платиш в подобна ситуация.

Но насред цялата мизерия разцъфват и приятелства. Сякаш самата Джанин има нужда да напомни – „Нали затова сме хора“.
„Изхвърлени в Америка“ може би не е книгата, която ще ви преследва до края на живота ви (макар че самият факт, че пиша тези редове месец и половина след като съм прочела книгата, оборва донякъде тази теза), но със сигурност е историята, която няма да имате търпение да дочетете. Самото темпо на книгата наподобява движение на влак – ретроспективни моменти се редуват с настояще; вътрешните монолози са последвани от кратки диалози. И просто няма как да не ти се прииска да стигнеш до края. Да разбереш – все пак има ли щастлив край поне този житейски разказ.
Джанин Къминс със сигурност не е новия Достоевски или Селин, но пък със сигурност умее да преодолее границите. „Изхвърлени в Америка“ е сърцата история, както и всички в селекцията на издателство ICU. А от такива (особено в този момент) сякаш имаме нужда.



Коментари