Синият белег
В сърцето ти
твоят единствен компас
шевовете в радостта,
розата в кръвта, която
те изпява обратно
Ларш Собю Кристенсен
От години се
помня в бодили. Един в челото, един в сърцето, трети в стомаха. По два на
ръцете, на краката, в очите.
Вчера
един от тях се размърда и счупи стъкления ми буркан. ,,Боли‘‘ е първото нещо,
което ми мина през ума. А после се усещах тежка – като земя, която чака да
покълне. От този момент се роди нуждата ми от чадър срещу емоционално
изтощение. Намерих го в един таралеж. Или по-скоро в едно ‚,таралежково слънце‘‘.
,,Таралежково
слънце‘‘ от Ларш Собю Кристенсен, в превод на Анюта Качева, е последното бижу в
моята колекция на рафта ми с поезия. Семпло бижу, мъничко. Попадна при мен,
докато отивах по работа в една софийска книжарничка. Хоп, последните пари преди
заплатата заминаха. Чичковците полицаи, които бяха отпред се изсмяха: ,,Я,
книжка. Я, стихчета.‘‘ Обърнах се и им казах ,,Ама да знаете какви стихчета!‘‘.
И така, за
стихчетата:
Този текст не
би могъл да е критика. Защото поезията е предимно чисто рацио и емоция, слети в
едно. От този съюз няма как да се роди нещо по-велико от експресията. Не е и
реклама, защото по пръстите ще познаете колко любов ,,Издателство за поезия‘‘ е вложило в
стихосбирката. А при любовта, поне в лириката, реклама няма, нищо, че ,,поетите
много лъжат‘‘(добрият стар Ницше).
Затова само ще
ви покажа как се пада, а след това вие ще решите дали искате да се убодете и да
станете сини. После ще дойде пролетта и ръцете ви ще натежат от розите.
Всичко при
Кристенсен е човешко, твърде човешко и не съвсем. Земното е наистина небесно, а
простотата означава метафори. Нито ялови, нито приказни. Просто таралежкови.
Колкото и човек да е скептичен към поезията,
не може да не разбере Кристенсен. Той е предимно подходящ за хора с бодли по
тялото, но дори нечетящите лирика биха усетили ковчезите, натюрмортите,
,,пустините с две чаши и една сламка за пиене‘‘, защото ако всичко е човешко,
то най-голямата човещина би било да си разтворите тези 81 странички в градския
транспорт. Така има огромен шанс седящият/стоящият до вас се зачете и светът да се промени към по-иначе. А ако
чичковците полицаи, които ми се смееха и ме задяваха, прочетат по някаква
случайност това идеалистично излияние, ще се радвам да се видим пак. Току виж и
те прочели стихчетата.
Коментари
Публикуване на коментар