„Сомнамбулите” на Херман Брох или преждевременното ми екстрадиране към безкрайността

Понеже днес е неделя, а неделя винаги е ден за бесене, нощта не бе от леките. Затова си спомних за  нещо, което публикувах преди много време в Книголандия, и за пореден път изоставям юридическата литература, за да си припомня нещо старо:


 Казват, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. И (за пръв път от много време) при друг случай ще гласувам доверие на хората, макар и да не ми се случва често. Преди седмица по време на среща с Мила Ташева от ,,Жанет 45‘‘ и Христо Блажев от ,,Изток-Запад'' просто откраднах една книга. Точно това се случи – подадена от Милена към Христо, ,,Сомнамбулите‘‘ на Херман Брох, с адски добре издържана корица, просто се оказа в моите невръстни 21-годишни длани. „Искам, искам, искам‘‘ и обещанието бе дадено.
      Но сега, точно 5 минути след като съм затворила последната страница, вероятно наистина приличам на човек, ударен с тухла по главата. Състоянието ми варира от лека отнесеност, пролетна замечтаност, та до абсолютна обърканост и мрак. Толкова много искам да споделя, а вероятно ще успея да кажа твърде малко. Директно ще си призная – книга от този ранг не съм подхващала от „Братя Карамазови“ насам. Но с изказването си съвсем не искам да ви уплаша, даже напротив. Предизвиквам ви!
    Предизвиквам ви да преживеете това, което аз преживях при сблъсъка ми или по-скоро по пътя ми редом с австрийския писател. Напред към сомнамбулството. Напред към междинността на две епохи, на иреалното и на свръхрационалното.
‎”…сомнамбулството на безкрайността я е взело във властта си и вече никога няма да я пусне.”
     Цикълът от три взаимосвързани романа (макар че за връзката между тях човек разбира едва при прочита на третата част) е своебразно пътуване от 1888-ма, през 1903-та, та до 1918-та – именно през онези периоди, в които се осъществява преходът от отшумяващия романтизъм в края на XIX век към ,,деловитостта‘‘ на съвременната епоха. Разпадането на старата ценностна система и подмяната й с нова се загатва още в заглавията на трите части – ,,1888. Пазенов, или Романтиката‘‘, ,,1903. Еш, или Анархията‘‘, ,,1918. Хюгуно, или Деловитостта‘‘. Ще ви спестя анализите в стил съчинение-разсъждение, но ще ви подготвя за огромен шок. Такава богата палитра от политически, исторически, естетически и философски познания може да бъде намерена при малко автори. Сравнявайки, неуморно се люлеех между Т. Ман, Х. Л. Борхес и Дж. Джойс. Само че тази творба е доста далеч от нещо познато.
 Първата част е рамкирана като ‚,безобидно повествование‘‘, темпото е равномерно и плавно. Хаосът започва с част втора, когато наистина се потъва в дебрите на непознатия мрак, на иреалното, на усещането за промяна, на отприщването на един луд ритъм, на една динамика на човекопреобразяване, която аз едва ли ще мога да ви предам максимално реалистично. При третата част есеистичните моменти безкомпромисно хвърлят читателя в бездната на свободата от ценности през новата епоха. Главите, обобщаващи разпадането на ценностите, въвеждат в света на познанието на писателя. Дообясняват и са истинско философско удоволствие, оставящо усещането, че в света не съществуват изолирани явления. Протагонистите Пазенов, Еш, Хюгуно, както и пасивно присъстващият през цялото време Бертранд, са своебразен отговор на въпросите, стоящи отвъд пределите на науката. Като олицетворение на поетическото те са носители на тази човешка нетърпеливост на познанието, на изпреварването на рационалното, на прокарване на път чрез емоционалното и постепенното ново очовечаване на обезчовеченото човечество (и настана тафтологията Description: :D ).
   Няма да ви лъжа, книгата на моменти дотяга, действието се провлачва, не е спестен немският похват на писане в стил изречение, разпростряно на 10 реда (тук е моментът да изкажа своите почитания към преводача Любомир Илиев, поел тази нелека задача). Но! Аз наистина ви предизвиквам да бъдете сомнамбули. Предизвиквам ви да достигнете третата част, при което буквално ще искате да останете при това познание, да стоите и да слушате сънищата си. И хем ще го искате, хем няма да имате търпение да се свърши. Не мога да рекламирам, мога само да изразя искреното си объркване и усещане за стремеж след тази книга да прочета още, да знам повече, защото явно наистина нищо не знам. Смесицата от философия, поезия, естетика и история е стряскаща, но надграждаща.
      Надскочи ме и ми остави усещането, че…
трудно ме побира този свят.
А и той във мен не се събира.
Ще си остана (спящо)будна, защото ,,никоя цел не носи нищо, остава само безкрайността‘‘. А човешкият живот е кратък. Така че… направете си го интересен. Предизвиквам ви.




Коментари

  1. Звучи като предизвикателство. Ще си позволя да направя една препратка към още един писател, който пише за същия период - Марсел Пруст. Прочетох първи том на "По следите на изгубеното време" и може да се каже, че тази творба за мен е архиекнига - поставя началото на нов период в литературата. Споменавам я, защото не ми е известна друга творба, която да събира между кориците си толкова психология, история и просто.. романтика. Възможно е вече да ти е попадала. Ако ти е позната, възможност е да разкажеш за нея в някоя статия, защото тя не е много известна като че ли на българската публика. Аз разбрах за нея от лекции на Ролан Барт.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Пруст и Брох са творили по едно и също време. Е, ок, Брох е поживял мъничко повече. Чела съм я и тя също е една от големите. Ще стигна и до там, предполагам. Книгите, които чакат са толкова много. Все пак гарантирам, че щом харесваш Пруст, Брох ще ти допадне, макар че мен ме накара да се почувствам ужасно глупава в даден момент. Все пак, Брох е с две идеи по-немрачен от гореспоменатия. Интересно ми е как ще видиш книгата през твоя поглед :)

      Изтриване
    2. Определено я слагам в списъка си. Аз обичам да се чувствам глупав, докато чета, защото това е по-добре, отколкото да се чувстваш по-умен от автора. Макар че както казва Стивън Кинг и от недобре написаните книги човек може да си извлече много поуки, особено, ако се занимава с авторство.

      Изтриване

Публикуване на коментар