Когато си на
22 и си роден в България, имаш преиумществото или недостатъка да не помниш много ясно някои неща или да си се сблъсквал
с тях post factum и единствено книжно и разказно.
Въпреки това
знаеш, че една от любимите теми на прескочилите 25-тото си лято е темата за
Прехода, като тук се включват и десетки писатели, закотвили вдъхновението си в
неговия гръбначен стълб.
Все пак
книгите, за които Преходът е просто фон и които ровят съвсем далеч от политиката някъде
дълбоко в психиката на тогавашния човек, не са често срещани.
Една такава
книга излезe съвсем скоро на българския книжен пазар под знака на
поредица ,,Гравитация‘‘ на изд.
,,Изток-Запад‘‘.
,,От
Космоса с любов‘‘ на Станислава Чуринскиене е една съвсем реалистична история,
за тематиката на която аз самата никога не бях се замисляла. Като казвам
реалистична, тук това трябва да се приема буквалистично, защото е резултат от срещите на авторката с над 20 български
момичета, които отпадат от училище и започват занимания с езотерична дейност. Станислава проучва историите им, намира общото в тях и създава тази на един от главните герои в романа – Ангелина.
И така, ето че ви издадох част
от сюжетната линия, но преди невярващите в зодии, хомеопатии и прочие (към
които се числя и аз), да си помислят, че това е поредната ,,женска‘‘ книга, ще
ви издам една малка тайна – романът всъщност е низ от психологически ескизи на
живота на майка и дъщеря, които имат силна духовна връзка помежду си.
Чуринскиене човърка в света на
средостатистическото българско семейство от онези години, в което майката е твърде амбициозна, търсеща, но
неосъществена, бащата е по малко посягащ към чашката, по малко агресивен и по малко тъжен от факта, че съвсем няма как да разбере жена си. Семейството от онези години, в които мухълът е неизменен спътник на тавана, а човешките отношения все още са обвити в табута.
Лора е убедена, че децата пречат на една жена да се развие, но Ангелина е с мисия, затова я отделя от
света на нейните връстници. Попаднала под влиянието на майка си, момичето напуска
училище и се откъсва от всичко земно, отдавайки се на лечебни езотерични
ритуали и на контакт с извънземното Ейнар. Но това не е достатъчно за целеустремената й майка, а реалността плавно започва да напомня за себе си.
,,От Космоса с любов‘‘ съвсем
дълбочинно изгражда студената обвивка на отчуждението и отчаянието, обхванало
българското семейство през 89-та. Благодарение на образованието си на психолог
авторката предава плавно и логично емоциите на героите си. Да,
логично е правилният термин в случая. При това съвсем не под формата на женски роман, защото всяка от думите стои точно на мястото си.
Огромен плюс е и четивният стил, който звучи едновременно и ежедневно, и поетично. Подобно
изложение напоследък ми се струва рядкост, особено що се отнася до книги за
Прехода.
Единственият минус според мен е
загатнат в една бележка на страница 211, в която редакторът обяснява, че това
би бил един индивидуален и подходящо отворен край на книгата, но Чуринскиене
прескача няколко години напред към вече порасналата Ангелина, която има свое
собствено дете. За мен това продължение ми се видя излишно, но де факто мога да
разбера причините на авторката да пренебрегне въпросното редакторско включване (от Космоса?).
А защо пиша за тази книга едва
сега? Защото съвсем по български ревниво пазех своя скептицизъм, а и защото
понякога решавам да прескоча бариерата и да се срещна с авторите, които съм
чела. Ей така, съвсем за тръпката от елемента на изненадата. На срещата със
Станислава Чуринскиене в книжарница ,,Ориндж‘‘ на 27.02 обаче допълних пъзела
от книга и създаващ я, така че в мен да остане един съвсем топъл повей от Космоса.
Коментари
Публикуване на коментар