Внимание: ,,Човекът, който обичаше кучетата'' от Леонардо Падура хапе

Аз изобщо не обичам кучетата, признавам си. Но този ми детски страх отстъпва пред страха ми от други животни.

За едни такива, класифицирани като Homo Sapiens, животни разказва ,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ от кубинския писател Леонардо Падура (ИК ,,Жанет 45‘‘, 2014). 

Напоследък ми върви да захващам големи книги, които са прилични на застинала вода. ,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ е романизирана версия на живота на създателя на Червената армия Троцки след низгверването му. Падура детайлно разгръща последните години от живота на тази противоречива личност от не толкова далечния XX век – безмилостния  в своите действия, но надарен с интелект Лев Давидович.

Оценка от страна на Падура за Троцки липсва. В негов съдник се превръща единствено Рамон Меркадер – испанецът, който убива ,,демона-жертва‘‘,а кубинецът Иван, който случайно среща човек, разхождащ кучетата си, оживява като еманация на всеки един човек, осъзнал абсурда на времето си.

,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ обхваща три основни образа на политическата сцена на XX век – революционера, убиеца и обикновената личност, търсеща своето място под слънцето. В близо 900 страници (да не се уплашите сега от цифрата) Падура дълбае в недрата на човешкото добро и зло. Това е роман за историята – както световна, така и лична. В него място за романтика почти няма. Груб и нечуващ е светът на идеите. Може би защото те не обичат.

И  защото има тих гняв и едно мащабно унищожение на човешкото, разпръснати из страниците, книгата ми е прилична на застинала вода, която постепенно увеличава обема си, за да прелее. За да прелее и да наводни всички сиви гънки на читателя.  Човек помни най-добре, когато е изстрадал. В този смисъл ,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ ще ви накара да запомните.

Прекрасен ден е да се облечете и да отидете на премиерата на книгата, организирана от ИК ,,Жанет 45‘‘ в СГХГ, ул. Гурко 1 в София, както и на 26.03 в Бургас (Морско казино) или на 27.03 в Културния център на Радио Пловдив (естествено, в Пловдив). Разгърнете я, усетете тежестта й, а дори бъдете от щастливците, срещнали се с автора. 

Аз не зная дали ще успея да стигна и до там, така че ако не видите зареяния ми поглед, определено трябва да ми вземете автограф. Не за фенщината. А за помненето.

Тук е моментът и да обърнете внимание на превода на Венцислав Николов, без който книгата нямаше да е това, което е, в българското си книжно тяло. Уважение за оцеляването му из тези 900 страници.

,,Човекът, който обичаше кучетата‘‘ ще лае по вас. Но също така и ще ви захапе. Която и страница да разгърнете.