Най-подходящото
време да се изгуби човек е дъждовен понеделник, когато мислите преливат по
асфалта и чертаят кръговрати. Една
безцелна разходка понякога спасява сивите ми мозъчни клетки от обезумяване.
Капки дъжд, мокър път и моето облаче над главата ми. Отрезвяващо.
По
една улица не смея да мина. Зная накъде ще ме отведе. И мисълта ,,Може би така
е по-добре.‘‘ не ми харесва. Понякога никак не обичам внезапностите на съдбата.
Историята
започва с една Маргарита. Но сценаристка, изгубила работата и вдъхновението си.
И с един Майстор. Но на акордеона. Съзерцанието на музикант на сцената може да
доведе до пълно обсебване. Романтиката започва не в Париж, а в Будапеща.
Улиците водят
и към Макс Райнхард – някога известен
сценограф, който е изчезнал безследно след провален проект за построяването на
измислен град, събрал в себе си най-красивите световни улици и градски кътчета.
Болката на Райнхард е съшита в една необикновена жена и неосъществена заедност.
Маргарита е тази, която трябва да да пресъздаде в сценарий небивалия им живот:
какъв би бил, ако не бяха по пътя.
Виещите се
линии при Могилска са безспорно добре написани. Красивост е романът сам по себе
си. И вярвам, че ще допадне на хората, които искат да се хванат за спасителния
пояс на емоцията.
За мен редица
епизоди от романа бяха не-до-там-удовлетворяващи-ме. Сякаш ми липсваш ratio-то в мен (ще признаете,че
абсолютно безумното обикаляне, дори и мислене, крие редица опасности). Хубавото
е, че в тази книга няма поза. Лошото е, че моментното ми настроение предпочита
да няма и свръхемоция.
Все пак
книгата дълбае в мислите. Отделни фрази се гравират по облото на ума и следите
си стоят. Насечените къси изречения (така любим и мой похват) ще спечелят
милиони емоционални сърца. А и за разлика
от редица женски романи и други такива с
опити за shoot through the heart с отворен финал ,,Внезапни улици‘‘ дава отговорите. И
кръговратът е завършен.
Не ме грабна
тази лудост на любовта. Но ми хареса въображението. И усмивката, която лъха от авторката (бесен мечтател?). А щом си намерил поне нещо по пътя си, значи лутането не е било напразно.
Пожелавам ви и
вие да се изгубите днес. Току виж Фортуна е била благосклонна.
Коментари
Публикуване на коментар