Homo ludens в ,,Да убиеш бащата'' от Амели Нотомб

                Когато бях малка, дядо ми ми показваше един трик с карти, който аз непременно исках да науча. Да излъжа някого другиго с него бе предизвикателство, гъделичкащо детското ми съзнание. Защото когато си дете, homo ludens изпълва цялото ти същество, прави те голям, равен на възрастните и излизащ от пещерата.

              

  Блъфовете и магията явно не са убягнали и от перото на Амели Нотомб, която (въпреки своята егоцентричност) им отделя цели 100 страници и само две такива на себе си.

                ,,Да убиеш бащата‘‘ (ИК ,,Колибри‘‘, 14.04.2014) е една от книгите й, която може да се причисли към ,,не-до-там-ненормалните-неразбираеми-писания‘‘. Може би защото е изложила извратените кътчета на човешката природа по един спокоен и разбиращ начин.

                Търпението на и към 15-годишния Джо, който е изгонен от къщата на незаинтересованата си майка, е втъкано във всяка буква.

                Джо е странен. Той е невероятно добър фокусник.

                Джо има търпението да стои часове пред огледалото и да упражнява ръцете си в дълбините на магията.

                Джо има търпението да живее една година на хотел, докато не бива упътен от странник към най-добрия магьосник в Рино – Норман.

                Норман и неговата прекрасна приятелка Кристина имат търпението да отгледат Джо като свое дете.

                Но някъде по тези нишки търпимост, се плъзга бримка. Джо е дълбоко влюбен в Кристина. А уменията му в картите стигат до крайност, която буди и користта, и егоизма.

                И в развръзката се крие причината, поради която харесвам Амели Нотомб – по един стряскащо опростен начин тя успява да плесне читателя със своите познания в областта на човешката психология и да му припомни забравени истини.

                Първата младежка любов, обсесивна в своето начало, Едиповият комплекс, кръстопътят между нравственост и практичност – това са универсални теми. ,,Да убиеш бащата‘‘ е една от най-универсалните книги на авторката, които съм разгръщала. Тя не е за нея. А за всеки човек.

                Homo ludens изисква от вас да играете. Риск печели, риск губи. Макар и да не е най-добрата й книга, мисля, че ще спечелите, ако я разгърнете. А и корицата й е просто прекрасност.