Дълбоко в сърцето на Индия с ,,Шантарам'' от Грегъри Дейвид Робъртс

                Случва се така, че един от най-близките ми хора, които срещнах из немските си пътища, се оказва от... Индия. Това само по себе си е изненада, както за самата мен, така и може би за повечето ми приятели.             В европееца сякаш са загнездени колективен страх и скептицизъм към така цветната черна Индия. А тя е толкова болезнено искрена и истинска, че изглежда почти фантастично.

            Моят добър приятел Ришаб произхожда от богатите касти на Индия (изненада?). но дори и той знае, че страната му има много лица. И върху лицата – експресии – усмихнати, весели, тъжни, агресивни, страшни.

          

  При едно такова познанство няма как да не се сетя за една от най-добрите драми, които съм чела, а имено ,,Шантарам‘‘ от Грегъри Дейвид Робъртс (ИК ,,Оргон‘‘).

            868 страничният Хаос не представят ясен сюжет. Защото по някои пътища нищо не е окончателно предначертано.

            Криминалният Грегъри Дейвид Робъртс (в книгата с различни имена) бяга от австралийските закони и попада в Бомбай – град колкото цветен, толкова и страшен. Фортуна завърта колелото на късмета и пътеписът на Шантарам ви повежда в постепенното му интегриране и превръщането му в индиец.

            Индия – с цялата й престъпност, с цялата й корупност, с цялата й разделеност, но и с цялата й отвореност към света, с цялата свобода на духа от тялото. От срещите с многобройните групи, из скитането измежду криминалните крайни квартали до лечителството – пътят на героя на Робъртс е всепоглъщащ и засмукващ. Динамичен и агресивен. Това е роман за живот, който няма да се разиграе и в най-смелите ви фантазии така реалистично. А съществува на някакви си 14 часа самолетен полет.

           

Вдишвайки всяка страница, ще ви се привиждат ярките цветове на индийските платове, виещи се снаги, ще ви се завива свят и ще ви е черно. Защото романът закача на ревера темата за мъжеството, лишено от маниерничене или перчене. И носи малка смърт.

            ,,Шантарам‘‘ е чувствено по мъжки четиво. Тъжно и черно в душевността си, но непречещо на покълването на свобода и надежда. В крайна сметка, плодородна е черната почва.

        Българският превод, дело на Комата, е повече от чудесен и закотвящ на индийска земя, а изданието на ИК ,,Оргон'' е опитало в максимално малки количества отсечени дървета да побере цял един свят. Малкият шрифт може би е леко дразнещ, но абсолютно достъпната цена и преносимостта на книгата го оправдават.

        Оказа се, че моят приятел не е чел книгата, а в Германия се запознах и с ъгълчетата на книжарниците им, за да я открия. Повечето от вас я имат на една книжарница разстояние. Бъдете цветни, бъдете индийци и я прочетете.

           

Доста емоционално ревю на Христо Блажев:
http://knigolandia.info