Спомняте
ли си, когато ви предизвиках? С изненада днес откривам, че от тогава е минало
повече от година и половина. Вместо към края на 21-те си години, вече съм се
хванала под ръка с 23. А ,,сомнамбулството на безкрайносста‘‘ ме е ,,взело във
властта си“ и вече никога няма да ме пусне.
,,Сомнамбулите“ на австрийския автор Херман Брох, които
тогава забродиха из българския пазар благодарение издателство ,,Алтера‘‘, бяха
съвсем очаквано предизвикателство. Защото преди безкрайността идват смъртта и
раждането. Искам, обаче, да ви/си припомня една друга 500-грамова тухла: около
600 страници бродения по мъките. Между светлината и мрака идва понятността на
живота.
,,Смъртта на Вергилий‘‘ (изд. ,,Захари Стоянов‘‘, 2010) е
книга, намерила място в поредицата "Шедьовър". Брох сам завидно
хвърля ръкавицата и предизвиква читателя на дуел: „във всеки случай трудна
книга. Макар и не чак толкова трудна, колкото са произведенията на Джойс”.
С подобна тежка артилерия се захващат или истински ценители,
или псевдо-интелектуалци. И барабар Темз с мъжете.
Все пак, ако обичате Томас Ман, няма как да не заобичате Херман
Брох, защото в романа си той използва похват, сходен на този на немския писател
- ,,ехообразно отражение на цялостната структура на творбата".
Действието на романа протича през осемнайсетте последни часа
от живота на римския поет. Пристигнал като придружител на Октавиан Август в Брундизий,
болестта на твореца започва да подрежда смъртността в целите й страх и трепет.
Вергилий разсъждава върху ролята на човека на духа сред останалите, а на
следващия си, последен ден, влиза в остър спор с императора, след което оставя
завещание-обяснение: защо остана ,,Енеида‘‘.
,,Смъртта на Вергилий‘‘ е дуел на възприятията. Ще
почувствате умствената умора, но и ще усетите съживяването на нежните сиви
гънки, обвили мислите ви. Романът е море, в което човек, поддал се на страха,
забравя как се плува. Победата над смъртта изисква смелост и готовност. Да
разровиш корена. Да поемеш въздух и да слезнеш доброволно до най-дълбоките
кътчета на необходимостта от душата ти. Да е тихо. И единствено ударите на
сърцето ти да предвещават градушка.
След
мрака следва ведростта. А виталността лъха и от най-черните букви в романа на
Брох. Книгата обхваща не толкова историята на поета, колкото надмогването на
бурите, сковаващи дивостта и свободата на духа.
Философията
и естетиката са най-силното оръжие срещу готовата за последна схватка Уплаха
от безкрайното. Тяснотата на побиращото се в очите рамкира прозорец с гледка
към Смъртта. Остава само да вдишате, да се приближете и да й се изплезите.
Ревюто за ,,Сомнамбулите'' може да си припомните:
Коментари
Публикуване на коментар