,,Грешен съм, защото нося в себе си бог‘‘
(,,Лудата седморка‘‘, Роберто Арлт)
,,Научната фантастика умря. Да живее научната фантастика!'' –
вероятно това биха били думите, които бих прошепнала след последната
страница на една сравнително нова, сравнително непозната все още книга от един съвсем на моята възраст, тепърва започващ пътя си пишещ.
Позволявам си да използвам думата ,,пишещ‘‘, а не писател, защото зад думите се
крият много дълбини. Не-винаги-позитивни.
Noblesse oblige да призная, че посрещнах тази новина с усмивка, подплатена предимно с иронични краски. Съмнението ми в повествованието на Стоян (както и в доверието на Блажев в книгата) бе толкова голямо, че отлагах момента на зачитане. Дори творческият ни проект за снимка на автора не ме разколеба да се придържам към скепсиса.
Сега обаче трябва да се извиня на Стоян, че се отнесох типично презрително и високомерно към уменията му (с което силно се надявам да
го умилостивя и да събере в себе си всичката божествена милост).
,,Манифестът на един бог‘‘ е кратък антиутопичен роман, в
който Доминик Кейн е нахъсан студент по физика, решил да осъществи проект, на който е предначертано да спъне
царящата корпоративна олигархия в световен мащаб – иновативно изобретение, чието приложение е свързано със сектора на
отбраната. Изкуството да бъдеш бог след XX век обаче изисква подкрепата на технологиите – хакерът Джеръми "Плъха" Бейкър,
постигнал своята слава с "пробиването" на държавни сървъри, е на
страната на младия тактик.
Фрустрацията,
родила мисията на Доминик, датира от дните, когато младежът работи като
хигиенист въпреки интелектуалния си потенциал в централата на мегакорпорацията "Омега.
Подготовката за пътя към божественото отнема години, но довежда героя до мига на победата. Мечтата да се
превърне в Бог е готова да бъде реализирана с цената на създаването на едно
,,чудовище‘‘.
Ако
сюжетът ви се струва тривиален, бих ви посъветвала да не избързвате със
заключенията. Първите
страници на книгата са изкусно изработена примка за вярващия на написаното
читател – идеализмът и наивността, които лъхат от тях (наистина си мислех
,,Авджиев се е изложил тук, какви са тези наивизми‘‘), биват тотално смазани във
втората половина на романа, в която цялата жестокост на битката за власт между
индивида и общото разкриват същността на бога човекоубиец, скрит във всеки един
от нас.
Макар
малкият обем (177страници) да се струва лесна за преглъщане хапка, ,,Манифестът
на един бог‘‘ е твърде интелектуална и твърде трудна за четене книга. Авторът
използва терминология, която не е често срещана в научнофантастичната
литература в наши дни. Философският похват, използван в творбата, е по-скоро
присъщ на писатели от категорията на Херман Брох и Томас Ман, но е абсолютно
непознат на по-голямата част от съвременната българска литература. Горепосоченото,
обаче, е нож с две остриета – то наистина бе истинска наслада за сетивата ми, но както гласи старата българска поговорка, отровата
трябва да бъде винаги в малки количества, за да остане лекарство.
 |
| Стоян Авджиев ©Temz |
,,Манифестът
на един бог‘‘ не е четяща-се-на-един-дъх книга. Ако сте в търсене на бързо
действие и емоционални дълбочини, по-добре е да не се захващате с нея. Оставях
книгата поне няколко пъти, за да мога ясно да схвана случващото се. Някои от
сцените все пак ми се сториха претупани, но Стоян точно и ясно е преценил обема и стила
си - умение, което не всеки пишещ има. Въпреки всичко сюжетът запазва своята оригиналност и отличителност, а структурата е повече от впечатляваща - логиката е спазена, а връзките се запазват и разкриват постепенно. Имената на героите са хитро избрани, отговарящи на есенцията на романа, а стилът се заиграва с очакването за лесна книга, а плесницата при подценяване е
гарантирана.
За момента, струва ми се, в романа е намерена сравнително мечтаната
,,златна среда‘‘ между количество и качество и ако авторът продължи да работи върху изчистването на няколкото минуси в стилистиката, ще стигне световни
величини (нещо, което не съм очаквала от теб, Авджиев!).
,,Манифестът
на един бог‘‘ ми върна удоволствието от един захвърлен през годините от мен
жанр, особено що се отнася до българска литература, а и ми върна увереността,
че нашето поколение може да предложи на отминалите класа и стил, от които често ни отграничават.
,,Научната
фантастика умря. Да живее научната фантастика!“ – из ,,манифеста на един б(л)ог‘‘.
Oще мнения:
Коментари
Публикуване на коментар