Зачерквам
се и пак се пиша. Изгарям негатива.
Преди три месеца четиримесечно отсъствие от България ми се
струваше ужасно много време. Време за бягство, без поправка.
Преди три месеца една позната, която първо гледах с
недоверие, после започнах някак отдалеч да уважавам, без да я познавам, ми
каза: ,,Там ще научиш кое е правилно и кое не.‘‘
Преди три месеца скочих от една депресия в друга и се
сблъсках с думите й.
След един месец знам коя ще е първата книга, която ще
прегърна, когато отново пристъпя прага на дома си. Защото подобно на пътуването
ми, тя смачка и изплю душата ми, изсуши я и я изглади, за да бъде отново чиста.
Гордостта съвсем не произлиза от някакви целящи реклама
мотиви. Гордостта идва от факта, че ,,Поправките‘‘ са роман, който трябва да
бъде прочетен (тук вече съвсем не оправдавам литературните предпочитания).
Книгата разказва историята на едно на пръв поглед съвсем
типично американско семейство – на съпругата Инид, готова на всичко да създава впечатление
за по-висока класа; на сприхавия й мъж Алфред; на трите им деца – потиснатия интелектуалец и хитрец Чък, бизнесмена и мамино дете Гари и милата Денис с
нейната неизяснена сексуалност.
Семейство Ламбърт е олицетворение на всичко типично – малките
тайни, черните ризи, които трябва да останат скрити пред обществото, дребните и
големите междуличностни конфликти. Началото подвежда със своя битовизъм, за да
даде възможност на фабулата да смаже читателя при следващите страници.
,,Поправките‘‘ е неочакваният роман на депресията и на
катарзисите. За непоправимото и правилното. Всеки един от героите приютява
качества и недостатъци, които дремят в ъгълчетата на човешката душа, така че
накрая да остане усещането за едно самостоятелно дишащо същество в ръцете ти.
Същество, което като сянка напомня за самия теб и ти припомня грешки, избори и загуби на смисъл.
Стилът на Франзен е логичен и меко казано впечатляващ – без да
използва сложна терминология, съвсем с простичък език той изгражда един лабиринт, в който всяка пътека води към няколко нови и никога към изход, а
истината е минотавърът, който дебне зад ъгъла, готов да разкъса сърцето ти.
Зад комичното се крие дълбока тъга; зад фарса – ужасяваща истина.
Присъдите, които романът оставя в ръцете на героите си, правят непоправима
трагедията на цялото общество, на всяко едно семейство, на отделния индивид,
живеещи в светове от маски.
,,Поправките‘‘ на Джонатан Франзен е интелектуално, докосващо, дълбоко социално и психологическо четиво, което стиска за гърлото и горчи. Започва като приятен разговор с познат, а
завършва с бесил(н)о - усещане за загубата на представа за добро и зло; за стойностно и егово.
Ако още не сте се сблъсквали с един от бъдещите романи на XXI век,
определено ви препоръчвам да се осмелите да поправите тази грешка. Както и
редица други. Може и да успеете.
Силни мъжки ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар