Непознат Тибет и ,,Изплези си езика'' на Ма Дзиен

                Има нещо плашещо в късите разкази. Дали защото представлявата миниатюри от безчет малки късчета, дали защото сякаш страдат от несъбитийност, а накрая се оказва, абсурдно, че именно в нея се крие цялото Събитие на фабулата, не мога да определя. Но едно е ясно. Те изваждат от стагнацията, задъхват мозъка и накрая читателят се оказва с изплезен език от усилие да се хване като удавник за сламка за някакъв мотив.

     

    ,,Изплези си езика‘‘ на Ма Дзиен (ИК ,,Жанет 45‘‘, 2014) е един такъв плашещ сборник от пет къси разказ-пътеписи, рисуващи Тибет. Но не Тибет, който мечтаем, украсяваме с мистични ритуали и цветове, а Тибет оголен, изгубен и омножествен от пустоти.

         Сборникът е забранен в Китай като “пошла книга, която петни образа на тибетците”заедно с всички следващи произведения на автора.

         Бивш художник Ма Дзиен сякаш е запазил пристрастието си към краските и плавно, щрих по щрих пресъздава тригодишното си пътешествие с похват, който би бил определен като цинизъм, а всъщност изразява дълбоко съчувствие. Въпреки това при прочита преживях абсолютен Blitzkrieg над сетивата си. След приятния тон на специалния преговор към българския читател, осветяващ по-тъмните светлосенки в познанията ми както за страната, така и за писателя,  първият разказ ,,Момичето и синевата‘‘ нанесе тежък удар  на всякакви очаквания за цивилизованост (поне разбирането за европейска такава). Буквално прехапах няколко пъти уста, питайки се това наистина ли е възможно изобщо някога да се случи (колкото и наивно да звучи). Последваха още удари с ,,Осмозъб корояд‘‘ и ,,Златната ступа‘‘. Простотата на описанията/събитията – инцест, смърт, небесни погребения, покъртителността на женските съдби, историите в историите и необятният мълчалив пейзаж над всички абсурди – стискат за гърлото, а илюстрациите към всеки разказ от Люба Халева  натежават с допълнителна плътност на нарастващите сенки в съзнанието на читателя. 

         Ако личността, както сподели един мой познат, може да бъде опозната в малките неща – в начина, по който си държи ръцете, в начина по които изглеждат ноктите, дали устните и са сухи, в думите, позата – то тогава Ма Дзен събира всички тези микросветове, вплетени в хората, за да нарисува  чиста първичност и да я прегърне с разбиране към целия непознат Тибет – груб, самотен и съжаляващ, но чист в дълбочината си.

         ,,Изплези си езика‘‘ е сборник с разкази, който стряска. Не мога да кажа, че ме накара да се влюбя, езикът ми навярно няма вкусовите рецептори за това. Но такива странствания из празнотите и тихите плашещи страстите са нужни. И се помнят дълго.