Утрото
прохожда бавно по клепачите. Хронологично бягам от кошмарите и се събуждам с
тежък душевен махмурлук след странстване из ,,Правек и други времена‘‘ (Олга
Токарчук, ИК ,,АлтерА‘‘).
Когато
грабнах книгата от един рафт, бях неука и лишена от очаквания. Първо изречение:
,,Правек е място, което се намира в
средата на Вселената‘‘.
Куршумен
стил. И краят:
,,Правек
и други времена‘‘ е може би най-известната творба на полската авторка.
Създадена 1996 година, тази ,,приказна метафизика‘‘, както самата Токарчук я
нарича, съвсем нахално спира времето и започва да дращи миговете.
В
Правек времето е спряло. В него има ,,твърде много свят‘‘, много религия, много
митичност и много паралелност.
В
Правек самостоятелната система на съществуващи надскача времето. И макар да
напомня на магическия Маркесов реализъм, макар да буди съмнения в читателя за
границата реалност-илюзорност, романът рисува уверено чрез ежедневието на
живущите идеята за предизвестената смърт и живота преди това.
На
пръв поглед книгата върви спокойно пътя на своето изчитане. Няма велики обрати,
няма драма. Но читателят забравя, че има съществуване. А нормалността му
понякога е по-мащабно събитие и от най-красивия романс. В това малко селище
властват неписаните правила на естествеността, а те са искрени и до болка
познати въпреки модерната хаотичност.
Бавното
начало ме зашлеви с главата ,,Времето на Бог‘‘. Защото няма друга такава. След
това идват четирите компонента на времето. И макар да прегръща философията и
религията, ,,Правек и други времена‘‘ подкупва дори читатели, бягащи от тях.
Езикът на Токарчук е достъпен, поетичен. Метафорите са разбираеми и бягащи от
оригиналниченето, а усещането е за споделеност и съпричастност.
Подчертавам,
че книгата може да събуди у вас
противоречиви усещания. Ако не сте в настроение за спокойно разплитане на
живота до неговия край, тя може да ви се стори странна с многото си герои,
деликатно обвързани един с друг без това да се натрапва.
Въпреки
това, както казва един скъп познат, живеем във времена, в които хората се
избиват за добро утро; струва си поливането на превалянето на деня.
Аз
го направих в Правек. И времето ми спря. Краят е начало и обратното. Защото ,,зимата
трябва да бъде разказвана, за да може да дойде лятото‘‘*.
*от
,,Дом дневен, дом нощен‘‘ на същата авторка и следващото ми задължително
четиво;
Коментари
Публикуване на коментар