Tънката книжка на поезията. На поезията,
увиснала по уличните стълбове, простряна на балкона, сънувана по буквите. Но не
и поезията на булевардите, на свалките, на лъскавото празнословие.
„Тънка книжка поезия“ от Екатерина Йосифова (ИК „Жанет 45“) представя
ежедневието по един очарователно непознат начин. В две части – „Букви“ и
„Сънища“.
Прекрасното книжно тяло, в което тези стихове са приютени
(дело на Христо Гочев), е първата спирка от много несънувани досега гари. А
пътят на Йосифова е реалистично близък и все пак озадачаващ.
Между буквите ще се сблъскате с едно вечно въртящо се
динамо, скрито в сянката на привидното спокойствие. Едно мълчание, побрало в
себе си живота:
Добре съм си/ без
говорене./ И без него се
разбираме/ с нестрашния звяр:
животът нечовек. („Сънувам си“)
На пръв поглед литературните фигури липсват. А метафорите са потънали
дълбоко в меките завивки на стиха, който иронично се подсмихва на читателя и на
себе си:
Сънувам:
Написала съм си
Книгата.
Седим си двете с нея, доволни сме.
Полягаме. Заспиваме. Сънуваме:
Никой не протяга ръка.
Никой не ни отваря.
И какво, нищо.
Поезията на Йосифова най-вероятно ще предизвика у
вас неудобство. Неудобството от очакванията и невъзможността от сбъдването им.
Защото нейните стихове могат и без вас – така, както пътят стои и подканя към
вървеж напред и без самите вие да сте онези, които ще тръгнат по него. На
границата между „Здравей“ и „Сбогом“ от вас зависи дали ще станете част от
нейната чиста радост:
Чиста радост.
Непожелаване.
Стиховете са неравни –
калдъръм на нервността от срещата със Ид-а скрит в теб. На себичното желание да
знаеш и последвалият отказ от това знание и тихото помирени с буквите и сънищата.
И щастието от него.
Не го мразех
Убих го, защото
Заемаше много място, сега стана
Приятно и просторно.
И нея не мразех, убих я, защото
отнемаше много верме, а то ми е
безценно.
Сега не съм нито той, нито тя,
може би съм
най-после
То. То не пречи. Обратно на оплакванията
Никога не ми е пречело. Да, мисля, че съм
най-после
Аз. Може би
Близначета, може и сиамски.
Откровено казано, тази
поезия не е моята. Тихият й бунт ми се струва твърде мъдър и логичен. А
младостта иска своята показност. Въпреки това прочита на „Тънка книжка поезия“ убеждава,
че е важна. Защото е разговор със себе си и околното в себе си.
Тази вечер Екатерина
Йосифова и Марин Бодаков ще се четат в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф
Игнатиев“. Аз ще отида с моята „Тънка книжка“. Може пък тя да се окаже невидимо
дебела. Та, ако искате, да натежим натам. И да не бъдем като онзи, който иска парче от тортата макар да не обича сладко.
Коментари
Публикуване на коментар