Войната е страшна, ужасна, осъдителна. Войната не бива
да се забравя. Всички стратегически важни събития от нея трябва да се помнят.
Редица имена, дати, термини, определения. А всъщност, войната е предимно
човешка. Човешка редица, защото е предизвикана от хора, защото в нея са
въвлечени хора, защото нея я задвижват диханията на хора и защото я изпълват
човешки емоции.
Извън погледа върху войната като
драматично събитие, а по-скоро като човешко събитие, което не изключва хумора, кръжи
„Градът на крадците” от Дейвид Бениоф (ИК „Изток-Запад”, 2014).Да, онзи Дейвид
Бениоф, сценариста на сериала „Игра на тронове”.
Последният ред със сигурност ви е
насочил към стила на романа, но той бяга далеч от бруталните картини на фентъзи
епоса на Джордж Мартин. Напротив, Бениоф създава по-скоро един момчешки роман
за войната. Защото Ленинград е обсаден, защото годината е 1942 г., но деца все
още има. И за жалост, те също са превърнати в частици от пъзела на войната.
Лев Бениов е 17-годишен руски евреин.
Неговият баща – известен поет – е отведен от съветската тайна полиция. Майка му
и сестра му са евакуирани от Ленинград, който е смразен и сразен от глада,
обхождащ всеки ъгъл. И от прословутата руска зима. Населението измира не само
от постоянните бомбандировки, но и от липсата на минималните екзистенц минимуми.
Лев се оказва до тялото на паднал немски парашутист, а до това тяло лежи първокачествен коняк. Лев
посяга и... се оказва арестуван с обвинение в мародерство. В затвора той среща
20-годишния казак Коля Власов – младеж, обвинен в дезертьорство и до такава
степен самоуверен и харизматичен, начетен и духовит, че се превръща в образа, в
който няма как да не се влюбите и от когото няма как да не се отвратите
едновременно. Двамата са осъдени на смърт. И в този момент човешката фортуна им
изпраща полковник Гречко от НКВД, предлагащ им необикновена сделка: те имат пет
дни, за да намерят дванайсет яйца за сватбената торта на дъщеря му, ако искат
да откупят свободата си. С това хаосът започва, а хаосът ражда абсурд.
Стилът на Бениоф е лек и хумористичен.
Той не ви спестява както тъгата, така и гротеската, прегърнали времето на
Втората световна война. Младият дух иска своето, мечтае за любов, секс,
геройски постъпки и въпреки това се страхува. „Градът на крадците” със
сигурност няма как да се нареди до книги като „Глад” на Кнут Хамсун или „Доброжелателните”
на Джонатан Лител, но предлага един по-различен прочит на войната. Войната
такава, каквато я усещат и дишат младите, непокорните; която е абсурдна и по
своемо реалистична и безчувствена, дори глупава. Защото великото страдание
притъпява чувствителността, когато стане
безкрайно.
„Градът на крадците” се чете на един
дъх, а с прекрасната си корица, дело на Деница Трифонова, със сигурност ще
ви отнесе далеч, в един снежен град, който ще ви плаши, вълнува и разсмива. И
тъй като вече е почти декември, мисля, че ще е съвсем на място в студените
зимни дни.
Коментари
Публикуване на коментар