Източник: „Цветя от края на 80-те" |
Има едно
време, което не съм живяла, но някак чувствам. И индиректно съм израснала с
него. Навярно съм много млада. И понякога кафето ми не е точно синьо*, но все
пак още помня навиването на лентите на касетки с моливче и междувременно
хвърлям носталгичен поглед върху плочите на родителите ми, върху които пулсира
рок. Български. От 80-те и 90-те години на миналия век. И от такъв младежки
ентусиазъм и радост се раждат...
Тази
своебразна Рок Библия бяга от максимата „всеки себе си чете“ и представя една
нова генерация на мисълта – български рок групи, сред които Ревю, Ахат, Ера,
Ер малък, Конкурент, Клас, Атлас, Б.Т.Р., Контрол, Хиподил, Милена, Нова
генерация, Холера. И ухае на радио, на поляни. И се надига бунтовно желание за победа над пошлостта.
Източник: „Цветя от края на 80-те" |
Текстовете-изповед,
заедно с фотографиите, наелектризират обстановката до такава степен, че където
и да е, на читателя на тези страници ще му се прииска да отиде на концерт, да
изпие една бира и да се радва и тъжи за едно минало, което разцъфва и гради
идеали.
Янев и
Братанов са конкретни, точни, ясни, но и носталгични. Езикът е 80-тарски (ако
може да си позволя такова определение), а атмосферата на малкото студио в
радиото е гарантирана. ИК „Парадокс“ са направили повече от прекрасно издание,
което ще зарадва всеки истински меломан. Но и не само.
Източник: „Цветя от края на 80-те" |
Защото тази библия не
призовава към молитва. Защото тя е един жизнерадостен призив към бунт на духа,
устременост и чистота на съзнанието. И към желанието да бъдеш една „черна овца“. „Ха-ха".
Благодаря ти, малката!
ОтговорИзтриванесупер яко и чакано издание :)
ОтговорИзтриванеАми Румен Янев и Емил Братанов не харесваха/обичаха,одобряваха,толерираха.../ провинциални групи като нашата.Много от тези групи вече не съществуват.Нашата група няма мого концерти/само веднъж в годината/ ,но съществува от 1988г. :)
ОтговорИзтриванеАнонимни и сега не харесваме. Харесваме /обичаме, одобряваме или не, толерираме или не .../ само провинциални групи, които ни търсеха, изпращаха ни касети и ни канеха на гигове. Аз например така открих през 1994 г. "Добре дошли в Остава" в Габрово. А Емо чрез Блек Топа си е открил дузини провинциални групи, които днес не съществуват, но са в антологията благодарение на него.
ОтговорИзтриване