По-скоро ще изчезнат от свода светилата,
морето ще остане по-скоро без вълни,
и слънцето ще почне на изток да клони,
изскочило от запад, щом пукне се зората…
Пиер дьо Ронсар
Астрологията (на гръцки: αστρολογία: ἄστρον, astron
(„звезда“ или „светило“) и -λογία, -logia („слово (за)“)) е традиционно
схващане, че разположението на небесните тела
е свързано със случващото се в човешкия свят, индвидуално и колективно.
Кръгът се завърта. „Светилата“ на Елинор
Катън (ИК „Лабиринт“, 2014) влиза в мерките на историческия роман перфектно, а
в същото време се оказва, че читателят е разтворил древна карта и броди по
звездните цикли, за да открие забравени истини.
Началото е една зимна вечер в пропаднала
изоставена пивница в новозеландското село Хокитика, когато нощта гони вътре
един току-що стъпил на сушата млад мъж. Уолтър Муди заварва дванайсет души –
дванайсет, колкото са и зодиакалните знаци, колкото са и апостолите. А той – тринайсетият
може би ще бъде приет и ще има своята ключова роля. Защото...
Годината е 1866. Нова Зеландия е
обладана от Златна треска. Нова Зеландия, която е емигрантският двор на
Великобритания. Нова Зеландия, в която самотата надхвърля границите на
споделеността. И злото броди из това малко общество, за да остави след себе си
мистерии.
Местната блудница, Анна Уедърел, е
открита на улицата полумъртва и под въздействието на свръхдоза опиум.
Най-богатият златотърсач Емъри Стейнс е изчезнал безследно, а последният човек,
който го е видял, е Анна. Връзките се преплитат и когато Алистър Лодърбак,
кандидат за представител на областта в парламента, открива трупа на саможивеца
Кросби Уелс, за когото никой не знае нищо, освен че преди смъртта си е подписал
като свидетел обещанието на Стейнс да даде на Анна две хиляди лири, а Уолтър
признава, че окървавеният призрак на Стейнс броди на борда на кораба, с който е
пристигнал в Хокитика.
Въпреки всичко горепосочено „Светилата“
не е нито криминален, нито приключенски роман. Това е книга за обществото
такова, каквото е – фрагментирано, подобно на мозайка и винаги разкъсано между
първичния закон на джунглата и цивилизационния морал. На края на света,
емигрантите са призовани от дивото, изкушени от свободата, но и оковани от
предишния си живот в рамките на един закостенял и различен социум. Минало и
бъдеще се намират в неизменна битка, подобна на тази между доброто и злото в
приказките.
Особеността на структурата на тази
книга, както и обемът й налагат много внимателно и съсредоточено четене на
първите 200 страници, защото всеки герой се оказва важен и неговата роля в мистерията
се променя динамично. Символиката на числата, на имената препраща към
подредбата на планетите и всяко едно действие сякаш има предначертан път. Четенето
на „Светилата“ е своебразна схватка със страниците. Макар стилът на разказване
на Катън да е лек и бързо четивен, читателят винаги е надигран, винаги знае
по-малко и се нуждае от помощ, загубен сред огромната шир на Нова Зеландия от XIX век.
Паралелите със слънчевите/зодиакалните
знаци добавят един паралел, по който аз подхлъзнах толкова много пъти, че това
допълнително забави, но и запали четенето ми. Астрологията на Катън е далеч от
хороскопите и псевдонауката. Това е астрологията, която просто дообяснява
психологията на героите. На светилата и на историята на света.
Исторически, приключенски, мистериозен и
психологически, „Светилата“ от Елинор Катън са предизвикателно четиво, обладаващо
с размерите и сюжета си. Прекрасното оформление на ИК „Лабиринт“ и звездните
карти, които са приложени, преводът на Владимир Молев, който определено е имал
една нелека задача, са допълнителен плюс, който заслужава адмирации.
Коментари
Публикуване на коментар