.jpg)
Романът
„Игра и забава“ (ИК „Лабиринт“, 2014) от Джеймс Солтър дефинитивно е роман la Petite Mort (букв. превод малка смърт). Във
френския поетически жаргон la
Petite
Mort
означава оргазъм – дума, която предизвиква свенливото извръщане на погледа или
безпрецедентно опростяване на разговора в зависимост от изразните средства и
контекста, в който е използвана.
„Игра и забава“ ще бъде онази красива малка смърт, след
която възкръсването ви ще е нежелано. Защото по своему представлява еманация на
истинската еротика. На онази еротика, която е загадъчна, едновременно разголена
на светлината и забулена с плащ от сенки. Онази еротика, която е учестено
дишане без картина и онази еротика, лишена от грешната интерпретация на
пошлото.
Думата „оргазъм“ започва с буквата „о“ и това е може би
най-сполучливото означаване на кръговрата живот-смърт, съпътстващ пътуването по
посока на страстта.
„Игра и забава“ също започва с пътуване с влак. Така и
завършва. Ритмично и мелодично предвидимо. Сюжетът е простичък: разказвачът се
запознава с Филип Дийн – богат американец, който е дошъл във френската
провинция на почивка. Двамата се срещат за кратко, но е достатъчно тази среща
да остави отпечатък в сърцето на първия. Особено след като е придружена от
появата на любовната авантюра на Дийн с Ан Мари. Тук фабулата чертае нов
коловоз. Разказвач се превръща в съзерцател. В завистник по онзи тих мъжки
начин, при който животът спира и остава само наблюдението на чуждото, на
завоюваното красиво от по-силното и така ден след ден той пресъздава в ума си
любовта между двамата му познати. Солтър не потвърждава дали всичко описано е фикция,
или отговаря на реалността. Но това остава без значение, защото плътността на картините
е толкова гъста, че читателят сам преплита собствената си действителност с тази
на героите.
Определяна като еротичен роман, тази книга е по-скоро
оптимистичен епитаф на страстта. Двамата любовници дишат във въздушен мехур,
чиято стена е красива и достатъчно магично здрава да ги държи далеч от живота.
До време.
Сумрачните френски стаи, пропити с аромат на пот, тютюн и
парфюм, непрестаният дъжд са едни от кукичките, които закачат това щастие и
това себеотдаване на духа и тялото, дърпащи ги към края. Ан Мари е умерена, но
любовта прозира в простичките й жестове. Дийн е чаровно експресивен, но
несигурен. Пламъкът на страстта помежду им пламва толкова силно, че напълно
естествено и по реда на природните закони след него не остава нищо.
Невероятният стил на писане на Солтър е нещото, което
прелъстява. Редуването на къси и дълги изречения, семплите диалози, плътността
на емоциите задушават, натъжават и изпълват с онова трепетно усещане за част от
тази игра на светлосенки.
"Накрая, разбира се, настъпва
третият етап, етапът на затварянето: човек трябва да започне да изтласква
света, да затваря прозорците към него, тъй като вече няма сили да осмисля
всичко в цялото му разтърсващо многообразие и тогава - но към този момент той
като някой поет вече ще е преждевременно в гроба, - най-сетне се появява
формата на живота, която набъбва като капка, готова да се отрони."
Страхотният превод на
Владимир Молев, както и ефирното издание на ИК „Лабиринт“ допринасят за
усещането за онази лекота на неизбежната тъга, последвала след върховна наслада
и щастие.
Елегантен,
„Игра и забава“ намига съзаклятнически
за онези пътувания и ваканции, които се скриват някъде дълбоко в ежедневието ни
и изплуват неочаквано, за да прорежат като светкавица с горчивата усмивка на
спомена за онова мечтанно сливане, което обаче трае само миг. La Petite Mort, от силата на която тялото се
извива, духът е опъната струна и след която о-то на кръговрата се завършва.
Oще мнения:
Коментари
Публикуване на коментар