Да обичаш "Неграмотното момиче, което можеше да смята" на Юнас Юнасон

            Eдна от книгите, за които всички говореха през последната година, преброди цяла Европа, премина през предъвкването на екрана и драматизирането на берлинска сцена.  Тази книга беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ИК „Колибри“, 2013), а Юнас Юнасон бързо  спечели сърцата на българската публика. След победоносния му марш из книжарниците логични бяха въпросите „Кога?“  и „Дали?“. Кога ще излезе друга негова книга? Дали ще бъде толкова добра, колкото първата?

      

      ИК „Колибри“ даде отговор на горните питания тази седмица, като зарадва нетърпеливите читатели с „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ (само за да ви подразня, ще ви кажа, че я разгърнах още миналата година, но на немски, докато живях в Тюбинген (можете да ме мразите вече)). Скандално жълтата корица изостря вниманието и разгръщането на този немалък роман предвещава немалък съспенс. Защото...

            „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ е почти толкова добра, колкото и „Стогодишният старец, който скочи от покрива и изчезна“. Казвам почти, защото няма как книга, която съдържа толкова много исторически факти за ужаса на Втората световна война и въпреки това оставаща невероятно забавна, да бъде лесно изместена. Но Номбеко и близнаците Холгнер бързо трупат симпатии  и дори оставят след себе си диря любов.

            Номбеко е невероятно умно момиче, родено в Южна Африка и осъдено да отговаря за външните тоалетни.

Номбеко обаче притежава завидната възможност да пресмята, а скоро след смъртта на майка си се научава и да чете, а мечтата й е да заживее в библиотеките. Тези факти, естествено, създават редица неудобства на шефовете й, което води до напускането й на колибата, за да ... я бутне един разсеян инженер и да преобърне живота й, превръщайки я в своя слугиня в атомна база.

            Някъде там, съвсем наблизо (или по-конкретно в Швеция ), един мъж се прощава с фанатичния си монархизъм, за да посвети живота си на борба срещу тази форма на управление.  Тя води до появата на близнаци на бял шведски свят, които обаче делят едно и също име. И които имат мисия – да отстранят краля.

            Животът на тримата герои (не)очаквано се преплита в Швеция, около една ядрена бомба и под заплахата на Мосад. А после... ще трябва да разберете сами.

            „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ е забавна книга, която предлага социалните присъди лековато и неусетно. Юнасон сякаш  лишава читателя от възможността да надникне в душата на героите си. Те са по-скоро макети, които носят своето послание. Авторът ясно застава срещу расизма и пречупва шведската действителност през призмата на почти незабележимата сатира. Сюжетните линии са много, а с тях читателят неусетно се оказва обикалящ света и участник в най-невероятните приключения (почти на барон Мюнхаузен). Това, което не ми хареса бе разтягането на романа, който безспорно е забавен, но имаше една българска поговорка, че „многото смях не е на хубаво“.   

            Все пак ми се струва невероятно, че „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ би могла да ви се стори незадоволителна. Тя така леко поема по незнайни пътеки, че в един момент човек се оказва изгубен и влюбен във всяка следваща страница (с малки изключения, ако си по-нетърпелив). Фабулата е плавна, всяка дума стои на място и постига точния ефект.          Забавно и остроумно, това е едно универсално четиво, което разсмива, замисляйки ви... вие можете ли да смятате, ако имате атомна бомба в багажа си?

           

Друго мнение:

http://knigolandia.info/