Игор Щикс и "Елияховият стол" в България. И на Балканите

Рихард Рихтер пише: „Ще запомня април 1992 година като един от най-хубавите месеци през последните години на моя живот, но казват, че човек обикновено остава с такова впечатление за периода, предшествал дадена катастрофа.“
Аз ще запомня май на 2015 година като най-ненормалният месец през последните години на живота ми. Но и радостен. Защото се надявам да мога да се запозная с Игор Щикс – автора на „Елияховият стол“ (ИК „Панорама).
Това заглавие тихо изчака мястото си на рафта ми, макар да бе купено през декемврийския панаир на книгата в София, а навярно и макар да е трябвало да бъде прочетено доста по-рано. Сред фактологиите за последното ми изказване се крият както хърватската награда за дебют на първат книга на Щикс – „Дворецът в Романя“ – и две други награди за проза за „Елияховият стол“, преведен на над десет езика, така  и простотата на високия стил, който Щикс демонстрира.
Босненско-херцеговинският писател плете основите на „случайния“ трагизъм. Основната част от книгата представлява ръкопис на известен писател, Рихард Рихтер, завършил живота си по своя воля след невероятното приключение, в което става неволен участник. През 1992 героят случайно попада на данни, които поставят под съмнение произхода му и това съмнение предрешава пътя му – към Сараево, вече бойнополе, и без връщане назад към новата идентичност на евреин по време на етнически чистки. Рихард Рихтер се оказва на дъното на болката – първо във водовъртежа собственото неизвестно потекло, а после и в дълбините на историческия ужас, наречен война.
Доста рано отчаянието застига Рихтер, но за сметка на това пред читателя се разкриват психологическите пространства на съдбовните случайности, които жонглират с екзистенциални въпроси,с омразата и с отчаянието.
Фабулата се движи плавно, в един момент гали с поетичното си звучене, след това удря плесник, за да върне към реалността, която се оказва всичко друго, но не и милостива. Идеите на Щикс надскачат антивоенната реторика, те прегръщат един нов вид хуманизъм, който отваря вратата, кани бъдещето и стъпква капана на настоящето. Старата Европа, която признава различията, която уважава езика и отглежда многоеническите бития, се оказва нужна, за да оцелее човешкото. Мъдрецът Симон и Алма (носителката на Любов по време на война, едно прекрасно „ние“, което застава между снайперистите)  са героите, с които Щикс прокарва най-светлите идеи, без да ги оплита с оголена политика.  С тяхна помощ Рихтер се ражда и умира:
 „Ще умреш и ще се родиш в този ден.“ 

 „Въпросът не е в това онзи, който те обстрелва с гранати, да стане човек, а ние, които сме обстрелвани, да не престанем да се чувстваме хора.“

Религията и организацията са актьорите, главни действащи лица в театъра на войната. Световните тенденции, които размиват поуките на миналото, налагат образи и предрешават съдби. Навярно никога досега не съм чела по-добре написана история за войната в Сараево, която елегантно да осъжда и да отхвърля възможностите за оправдание пред съдбата.
„Как е възможно Европа да нарича тази война „съдбовна“, „изблик на примитивна омраза“, „лудост“, „орис“, „сбъднало се пророчество“, опитвайки се да си обясни съвсем ясно причинно-следствената връзка на войната с доста нерационални аргументи.“
Любовта в своята нелепост, както и обичта към театъра – това са спасенията на Рихард, сараевският homo faber (героят се оказва изключително повлиян от едноименната пиеса на Макс Фриш). Познанието води до отчаяние, а отчаянието до желание за пребъдване, за сбъдване в друг свят, в друго време и извън капана на миналото. Размахът на „Елияховият стол“ не само кара читателя да губи равновесие, но и окончателно го бута в бездната на собственото съзнание, в което търсенията на нов Атлас за света, се оказват безпочвени.
Изданието на ИК „Панорама“, както и превода на Жела Георгиева допълват усещането за смисъл, докато читателят държи тази книга. Чрез визия  дори на ръцете се предава  усещането, че нещо важно, нещо важно се казва, се случва из страниците на тази книга.

„Елiяховият стол“ е четиво, което би трябвало да бъде четено и препрочитано. Това не е книга само за любителите на история или на политика. С наслагването на политическите и литературните си пластове, това е роман, в който сякаш е сложено всичко, което е трябвало да се сложи, превръщайки го не на последно място в смел урок по хуманност, който трябва да се преповтаря редовно. И най-вече урок как да бъдеш балканец по един нов начин. Надхвърлящ човешкото.

Представянето на книгата е на 21.05 /четвъртък/ в библиотеката на Софийски университет в София, а на 22.05 Щикс ще гостува и в книжарница „Хермес" в любимия Пловдив. Идете и заради мен. И си поговорете за важните, балканските неща. И миналото.


Сходно четем с: 

Коментари