Да мамиш честно с "Честна измама" на Туве Янсон"

честна измама
"Честна измама"
            Беше мрачна пролетна вечер, когато ми се прииска да почета кратка приказка преди сън. Най-логичният избор от купчината покупки от Пролетния панаир на книгата бе  Туве Янсон и нейната „Честна измама” (ИК „Жанет 45”, 2015). Корицата, дело на Люба Халева, не само естетически погали окото ми, но и сякаш обещаваше приказни странствания. Оказах се права. Донякъде.
Защото „Честна измама” е хитро замислена история, в която всичко следва да бъде подложено на съмнение.  Героите на романа са вълци, скрити в кожата на заек и обратното. И с всяка страница надлъгването става все по-объркващо.
Катри живее с брат си Матс. Катри е винаги честна, а най-голямата й страст са парите, големите суми и как почтено да се сдобие с тях.

„Парите приличат на цифтите – в тях има нещо непорочно. Всъщност хората са тези, които намирисват, всеки си има свое скрито зловоние и при сърдития, засрамен или изплашен човек то се усеща по-силно.”

            Доста бързо, следвайки потока на мислите, читателят разбира, че Катри има пъклен план – да се домогне до къщата на Анна, като я измами. През цялото това раздаване на карти обаче читателят остава с впечатлението, че Янсон спестява нещо, а невинният образ на илюстраторката става все по-подозрителен.
Фабулата на „Честна измама” представлява обширно зимно поле, в което следите са заличени. Напрежението между двете главни героини се натрупва постепенно, тихо, едва забележимо между учтивите поздрави. Почти като сняг, а читателят бързо разбира, че този приказен свят не е като другите. Че зад сладкото и нежно лилаво на зайците от корицата се крие вълча муцуна. Туве Янсон разглежда героите си от дистанция, критично и без да проявява предпочитания, макар езикът й, стилът й на писане да издават топлина. Така се стига до парадокса на приказната, на честната измама. Репликите между Катри и Анна лавинообразно се движат по стълбите на раздора и свалянето на маските. Изведнъж стават остри, порязващи.
Ако разказите на скандинавската авторка досега не са ви харесали, съмнявам се да можете да се напаснете към резервирания нрав на героите й. Все пак заради самото издание корицата представлява удоволствие за всяка библиотека. Лично аз нямам против отново след време да се изгубя между преспите й.
Защото „Честна измама” е история за двете лица на живота и за невъзможността човек да бъде категоризиран като „добър” или „зъл”. Единсвеният начин да си честен измамник, е да вярваш в правотата на действията си. А това прави кръга от възможни събития необятен и бързо изменчив.

Друго ревю на прекрасната Деси Желева четете тук:


Коментари