В света на "Манон, танцьорката" и "Авиаторът" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Когато името на един автор се занити предимно за една негова творба, често от погледа на читателя се изплъзват  други негови произведения, които понякога далеч надхвърлят най-популярните му произведения. За мен такъв е случаят и с Антоан дьо Сент-Екзюпери и „Цитаделата”, например. Ето защо когато ИК „Светлозар Минчев” издаде две негови ранни новели – „Манон, танцьорката” и „Авиаторът”, подходих с любопитство (превод Атанас Сугарев). И не се оказах разочарована.

Макар да личи по-ранната възраст на писателя, „Манон, танцьорката” разсъблича деликатно образа на една проститутка. Творбата се чете на един дъх, а атмосферата на тихо, естетически красиво отчаяние е пропито във всеки ред.

Без да се изнася пряка реч, авторът проследява живота на една проститутка и отношението й към мъжете. Фин по своему текст, той не е лишен от известен наивитет и някак личи, че Екзюпери все още не е достигнал зрялата си фаза на писане. Въпреки това изграденият вече стил е налице и е похвално умението му да пресъздаде точно атомсферата на епохата.

Да служиш на мъжете и междувременно да ги презираш, това е участ, която буди съжаление не само у нежната половина на човечеството. С мъжка твърдост и стоичество Екзюпери описва терзанията на младата жена под  формата на обръщение към нейна приятелка. По незнайни за мен причини творбата ми напомни за „Клара” на Стефан Цвайг и „Демиан” на Хесе. Предполагам, че причината се корени в езика. 

Повествованието е в сегашно време, което бе изключително интересен избор, придаващ на творбата привкус на театралност. "Манон, танцьорката" би била добра пиеса. 

Като минус отчитам лекото прескачане от момент на момент и хаотичността на мислите на героите. Читателят се губи в тях и после трудно се намира.

„Авиаторът“ е разказ за преживяванията на пилота Жак Бернис и състезанието му със смъртта. Доста по-кратка от „Манон, танцъорката”, тази новела не остави в съзнанието ми особени следи. Може би заради познатостта на сюжета от други творби на Екзюпери, както и на друг писател-летец – Ричард Бах. Факт е обаче, че „Авиаторът” е предшественик на „Южна пoща” и от тази гледна точка изследването на градацията на авторовото въображение и разгръщане е изключително интересно.

„Манон, танцьорката”, както и „Авиаторът” са лишени от пищността на езика на младия Казандзакис в „Змия и лилия”, но представляват фин поглед на един вече утвърден талант към света през призмата на по-младата му версия. Атмосферата, която те носят, си заслужава пренасянето. Защото е чиста, човешка и все пак изтънчена.