![манон танцьорката, екзюпери авиаторът](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCOqeq4GAo4-pgQ0J5f1yEJthULGMmJMM2R6jeOkyrCS4Sq-Wheke2ci3V8VCssmDuClApBGBMx5oyTK6TRBV2p24gj3_41pu69YhnoTb4Wmc1-VHqwDtkWXzUsP6g1mm9Fkd844zn-T1p/s1600/manon_danseuse.jpg)
Макар
да личи по-ранната възраст на писателя, „Манон, танцьорката” разсъблича
деликатно образа на една проститутка. Творбата се чете на един дъх, а
атмосферата на тихо, естетически красиво отчаяние е пропито във всеки ред.
Без
да се изнася пряка реч, авторът проследява живота на една проститутка и
отношението й към мъжете. Фин по своему текст, той не е лишен от известен
наивитет и някак личи, че Екзюпери все още не е достигнал зрялата си фаза на
писане. Въпреки това изграденият вече стил е налице и е похвално умението му да
пресъздаде точно атомсферата на епохата.
Да
служиш на мъжете и междувременно да ги презираш, това е участ, която буди съжаление
не само у нежната половина на човечеството. С мъжка твърдост и стоичество
Екзюпери описва терзанията на младата жена под
формата на обръщение към нейна приятелка. По незнайни за мен причини
творбата ми напомни за „Клара” на Стефан Цвайг и „Демиан” на Хесе. Предполагам,
че причината се корени в езика.
Повествованието е в сегашно време, което бе изключително интересен избор, придаващ на творбата привкус на театралност. "Манон, танцьорката" би била добра пиеса.
Като
минус отчитам лекото прескачане от момент на момент и хаотичността на мислите
на героите. Читателят се губи в тях и после трудно се намира.
„Авиаторът“ е
разказ за преживяванията на пилота Жак Бернис и състезанието му със смъртта. Доста
по-кратка от „Манон, танцъорката”, тази новела не остави в съзнанието ми
особени следи. Може би заради познатостта на сюжета от други творби на
Екзюпери, както и на друг писател-летец – Ричард Бах. Факт е обаче, че „Авиаторът”
е предшественик на „Южна пoща” и от тази гледна точка изследването на
градацията на авторовото въображение и разгръщане е изключително интересно.
„Манон,
танцьорката”, както и „Авиаторът” са лишени от пищността на езика на младия
Казандзакис в „Змия и лилия”, но представляват фин поглед на един вече утвърден
талант към света през призмата на по-младата му версия. Атмосферата, която те
носят, си заслужава пренасянето. Защото е чиста, човешка и все пак изтънчена.
Коментари
Публикуване на коментар