„Литературни есета" от Вирджиния Улф – традиция и модернизъм

           

 Когато стане дума за жени писатели, няма как едно от първите имена, които ми хрумва, да не е на Вирджиния Улф. Нарицателно за феминистичната литература, основоположник на граматиката на т. нар. сериозно женско писане, Улф изследва не само измеренията на женското несъзнавано чрез експериментиране с традиционното разбиране на езика, но и социалното, контекстуално рамкираното.

            След „Орландо“, „Мисис Далауей“ и „Към фара“ издателство „Колибри“ пуска на книжния пазар „Литературни есета“ – сборник с есета, съставен от преводачката Иглика Василева. Пречупени през призмата на въображаем разговор с читателя, писателката се занимава главно с въпроса за специфичното (женско) писане. Сред подбраните заглавия обаче има и чисто теоритични такива, главно върху модернизма, такива за състоянието на книжния пазар, за модерните поетически форми, за етикета при споровете и за ролята на читателя. Есета, които представят Улф в една малко по-различна, академична светлина, макар характерният й импресионистичен размах да оставя огромни цветни петна по страниците.

            Смесвайки познато с оригинален аналз, Улф разсъждава върху творчеството на писатели като Шели, Удхаус, Остин, Джордж Елиът и др. „Упадъкът на есето“, „Поезията, прозата и бъдещето“, „Жените и художествената литература“, „Защо изкуството днес следва политиката“  са текстове, които макар написани отдалечено във времето, запазват своята актуалност до момента. За безсилието на романтиста, каквото обикновеният читател не познава, за яростната неукротима енергия, криеща се в образа на една г-жа Браун и други – Улф систематично  и отнесено конкретно към литературата преобръща контекстовото значение на думите. Според нея към всеки автор трябва да се подхожда различно, за да може да се вземе от него всичко това, което той може сам да даде. Поетика ѝ на преодоляване на антагонизма и развиване на специфичен поглед над творбата са плодът, който следва по естествен начин от свободата на ума и пълнотата на изразяването.

            Държа да отбележа, че есетата в никакъв случай не са тежки за четене. Стилът на британската писателка и тук е оригинален, но достъпен. Далеч по-лек, отколкото прочита на „Избрани есета“ от любимия ми Борхес. Ако при Борхес, Еко, Калвино има своебразно надбягване с читателя, една стъпка мисъл преди него, то Улф по-скоро се опитва да хармонизира темпа ви с нейния, при това без да използва академични крилати фрази.

            Комплименти към преводачката Иглика Василева не само за чудесното изпълнение на нелеката задача превод на книга от Вирджиния Улф, но и за подборката на тези малко познати на масовия читател есета.

            В 25 текста, в 260 страници тази книга не само ще разшири знанията ви по литература, но и ще ви достави удоволствието да се сблъскате с въображението, свободата на ума и междувременно целенасоченото и андрогинно писане на един от знаковите романисти на модернизма.