След „Орландо“, „Мисис Далауей“ и „Към фара“ издателство
„Колибри“ пуска на книжния пазар „Литературни есета“ – сборник с есета,
съставен от преводачката Иглика Василева. Пречупени през призмата на въображаем
разговор с читателя, писателката се занимава главно с въпроса за специфичното
(женско) писане. Сред подбраните заглавия обаче има и чисто теоритични такива,
главно върху модернизма, такива за състоянието на книжния пазар, за модерните
поетически форми, за етикета при споровете и за ролята на читателя. Есета, които
представят Улф в една малко по-различна, академична светлина, макар
характерният й импресионистичен размах да оставя огромни цветни петна по
страниците.
![virginia wolf](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHFBFBQ1ZW93BUrCES85a0gXU_lL9dxEoK0Q7IyyfZorP448TfJykVjuTzgYCfVgOt8KhvYmdfMTS_Kj_mgUQqfZtGp8f17cfE_yqOq6DXwXZvcQqXmtX38C0x6LUp1oBu2EoIeS0Tooqa/s320/path_108396.jpg)
Държа да отбележа, че есетата в никакъв случай не са
тежки за четене. Стилът на британската писателка и тук е оригинален, но
достъпен. Далеч по-лек, отколкото прочита на „Избрани есета“ от любимия ми
Борхес. Ако при Борхес, Еко, Калвино има своебразно надбягване с читателя, една
стъпка мисъл преди него, то Улф по-скоро се опитва да хармонизира темпа ви с
нейния, при това без да използва академични крилати фрази.
Комплименти към преводачката Иглика Василева не само за
чудесното изпълнение на нелеката задача превод на книга от Вирджиния Улф, но и
за подборката на тези малко познати на масовия читател есета.
В 25 текста, в 260 страници тази книга не само ще разшири
знанията ви по литература, но и ще ви достави удоволствието да се сблъскате с
въображението, свободата на ума и междувременно целенасоченото и андрогинно
писане на един от знаковите романисти на модернизма.
Коментари
Публикуване на коментар