„Валс на раздяла" от Милан Кундера – първи полет в битието

Романът „Валс на раздяла“ e публикуван за пръв път през 1971 г. , а наскоро изд. „Колибри“ го преиздаде в елегантна книжна версия с твърди корици и в превод на Мариана Лозкова.

Макар „Непосилната лекота на битието“ да е текстът,  който което препрочитам и преоткривам постепенно, сякаш  за изследването му ми трябват постоянни допълнителни гънки по душата и по тялото, то „Валс на раздяла“ е не по-малко силен прочит на абсурда на човешкото битие, опит за съживяване на забавния роман. Балансът между банална случка и оригинална композиция отсява темите и концентрира фабулата в най-същественото й проявление –  „Валс на раздяла“ започва една идейна линия, която след това напълно естествено се вплита в следващите му романи и в непосилно лекия  magnum opus.

Любовната интрига на даровития и известен тромпетист Клима с медицинската сестра Ружена от санаториума, в който трупата на Клима свири, е встъпителната линия, събитието, което води до заплитането не толкова на съдбите, колкото на мислите на героите.

Клима често изневерява на красивата си жена Камила от любов към самата нея, а след всеки любовен акт с друга жена изпитва отвращение към последната. Всичко това, докат сестра Ружена не забременява. Клима, на върха на отчаянието си и стремящ се с всички сили да заличи следите от собствената си изневяра, започва опитите да убеди младата жена да абортира. Ружена обаче вижда в това  дете път за някъде другаде, далеч от провинцияпта и безизходицата на малкото градче.

            И Клима, и Ружена формират само първата сюжетна линия. А героят Якуб е носителят на истинската история – историята за нас самите, за човешките слабости и заблуди, за манията за величие. Песонажът му се разклонява, задава въпроси, усложнява. Върху него се стоварва цялата лекота на битието, която се оказва непосилна и достига до мисълта за убийство, породена от отвращение от хората.

От безверник и скептик образът на Якуб се превръща в спокоен и огорчен стоик, висящ между границите на ада и рая. Не липсват сравнение с героя на Ф. Достоевски – Разколников, но тук Кундера се оказва по-снизходителен. Неговата сюжетна линия се извива в рамките на пет дни, тотално лишени от конкретиката за точна година и време (само е ясно, че е по времето на социализма), и тя не лишава Якуб от срещата с красивото, намерила израз в срещата:

„Знамението, което тази жена му носи, казва още нещо. То идва, за да му възвести в последния миг красотата. Да, красотата, и Якуб почти с уплаха осъзна, че всъщност никога нищо не е знаел за нея, че я е изпуснал от погледа си и никога не е живял за нея. (...) Внезапно изпита чувство, че във всички негови решения винаги е имало нещо погрешно. Нещо, с което е забравил да се съобразява. Стори му се, че ако познаваше тази жена би взел друго решение. (...) ...яви му се не просто като красива жена, а като самата красота, за да му извести, че тук може да се живее и другояче и животът да има смисъл, че красотата е нещо повече от справедливостта, повече от истината, че е по-реална, по-безспорна и по-достижима; че красотата е над всичко останало... (...) Цял живот съм като сляп. Като сляп. Днес за пръв път разбрах, че красотата съществува. И че аз съм я пропуснал.“

Като опозиция на Якуб Кундера вплита в сюжета и образа на американеца с чешки произход Бъртлъф – носител на спокойствието, на благородството и на  освободеността от предразъдъци, а диалозите между двамата поставят двете полюсни позици, които авторът завещава из страниците си.

Mного са естетическите категории, който са втъкани в структурата на романа, а фабулата се завърта около не един въпрос, поставен с лекота, но увисващ в пространството. Тоталната относителност на времето, сложността на характера на главния герой, както и съзнателното противопоставяне на персонажите превръща книгата не в забавен роман, а в първата съзнателна стъпка към изкристализирането на идеите, заложени в „Непосилната лекота на битието“.

Езикът на чешкия автор е както лек, така и смазващ с богатата наситеност на информация, на препращания към световни класики. Въпреки това творбата се чете бързо, а изданието на „Колибри“ допринася за удоволствието от разгръщането на всяка страница.

Може би най-разказният роман на Милан Кундера, „Валс на раздяла“ предлага не само общочовешка история, но оставя читателя пред избор как да продължи не само литературното, но и реалното си битие. И този избор тежи. Защото всеки от нас би могъл да се превърне в Симон Стълпник, който и до ден днешен да съставлява по-добрата половина от същество му.