„Книга на
тайните“ от Ерика Суайлър (изд. „СофтПрес“, 2015; превод: Нели Лозанова) гадае
смело по буквите и пренебрегва схващането, че тестето карти таро не трябва да
бъде докосвано от никого другиго освен от притежателя му. Напротив, романът
сякаш нарочно се опитва да улови мистиката в различни сюжетни линии преди да се
е разпаднала във въздуха.
Също като
семейният дом на библиотекаря Саймън Уотсън, който виси от ръба на скала,
непрестанно взиращ се в спящото око на океана.
Океанът погълнал майката на Саймън, която се е самоубила, хвърлил баща
му в дебрите на вечната тъга и по-късно смъртта и прогонил малката му сестра
Енола, избягала от дома въпреки грижите на брат си, за да стане гадателка в
пътуващ цирк.
Фабулата се
разгръща, когато един ден Саймън открива странен пакет, в който е повита
антикварна книга, свързана с историята на семейството му. Загадъчна и силно
повредена от вода, книгата разказва за пътуваща циркова трупа от края на XVIII
век и е изпъстрена с повече от необикновени събития и хора, включително с
историята на баба му, умряла съвсем млада също като майка му на същата дата.
Наближаващо петно в календара, идващо със завръщането на Енола в града.
С втора
сюжетна линия Суайлър ретроспективно проследява живота на една циркова група, нямо
момче, плашещо дамите като диваче и постепенно превръщащо се в мощен гадател, и
момиче-сирена. Колодите таро се редят тук и определят бъдещето.
Стилът на творбата
е приятен, дори мъничко отнесен. Използването на две сюжетни линии, както и
силната доза магически реализъм като предпочетен жанр правят романа жив и
вълнуващ. Като море миг преди удавяне. За минус бих отчела слабото
психологизиране на героите. Безспорно Саймън може да бъде пречупен през доста
повече призми. Любовта му към дъщерята на най-добрия приятел на баща му,
семейната история, рушащото се настояще са идеални предпоставки за изграждането
на доста по-убедителен персонаж. Интересен е изборът на писателката за имена.
Не знам защо, но буквата Е се набива на очи и при повторен прочит може би бих се
опитала да потвърдя своята теория.
Започвам
понеделника с ревю за „Книга на тайните” от Ерика Суайлър, защото книгата бе разпускащото
неделно четиво (макар далеч от Сафон, с когото е сравнено на предна корица),
което внесе магия сред ветровете на ноемврийското денонощие. Непосилната лекота
на магическия реализъм правят света, създаден от авторката необозрим, а
мистиката впримчва всяка брънка реалност. Макар да не бях в настроение точно за
този тип литература, смятам да предам историята на Саймън нататък – първо ще я
тикна в ръцете на сестра ми.
Изключителни комплименти към издателството за прекрасното оформление. Това бе приятна изненада, каквато не съм виждала на книжния фронт от доста време.
Други ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар