„Алефът" от Хорхе Луис Борхес – ключ към безкрайното

борхес
„Алефът“ (издателство „Колибри“, 2015; превод: Анна Златкова, Роза Хубе.) от Хорхе Луис Борхес е сборник с разкази, които пътува през времето и пространството.  Самият Борхес вмъква при публикуването на книгата през 1949 година послеслов, за да подчертае изключително фантастичния уклон на творбите, поместени в нея. Но „Алефът“ – по Борхесов маниер – предлага много повече от един писмен свят.
Финото съчетание между художествена литература, история, философия и културология превръща сборника в епичен преразказ на вселената, пътуване отвъд времето. Реалност и илюзия се сливат в измислици, висящи на ръба на физичното. Стиловите мимикрии и алгоритми, които Борхес използа, спекулират с читателските очаквания, играят си с материята и оформя поетиката на фантазното.
В 17 разказа Борхес си играе с хладна рационалност с различни кодове и представя пространството sub specie aeternitatis*. Последното парче от пъзела – „Алефът“ обединява в една точка безкрая. Сюжетът се развува в дома на Данери, скърбящ след смъртта на жена, която е обичал, където една сфера успява да заеме въжможно най-малкото пространство и същевременно с това да обхване цялостно битието. Последният разказ е и от изключително значение за осмислянето на идеите на аржентинския писател, който далеч не държи да бъде разбран от читателя. Вдъхновен от автори като Достоевски и Омир, Борхес взаимства идеи, разтягайки ги в една омнипотентност,  граничеща с божественото, макар всички създания, освен човека, са един малък Бог, са трансцедентални:

„Да бъдеш безсмъртен, е безсмислено; всички създания освен човека са безсмъртни, тъй като не знаят нищо за смъртта; божественото, ужасното, непонятното е да знаеш, че си безсмъртен. Забелязал съм, че въпреки различията в религиите това убеждение е извънредно рядко. Израилтяни, християни и мюсюлмани изповядват безсмъртието, но преклонението им пред земното съществувание показва, че единственото, в което вярват, е именно то, тъй като всички останали безброй съществувания са. предназначени да възнаграждават или да наказват земния живот. По-рационална ми се струва теорията за прераждането в някои религии на Индостан: в този кръговрат, който няма начало, нито край, всеки живот е последица от предишния и определя следващия, обаче никой живот не предопределя всички останали животи, взети в тяхната цялост. Поради опитността, придобита през вековете, републиката на Безсмъртните постигнала съвършенството на търпимостта и почти презрение към всичко. Безсмъртните знаели, че в един безкраен срок от време на всеки човек се случва всичко. Поради своите минали или бъдещи добродетели всеки човек е достоен да извърши всякакво добро дело, но е способен и да извърши всякакво предателство поради своите безчестия в миналото или в бъдещето.
Тъй както в хазартните игри четните и нечетните числа се стремят да се уравновесят, така и изобретателността и глупостта взаимно се уравновесяват и анулират; може би недодяланата поема за Сид да е само противовес на един-единствен епитет от "Еклоги" или на някоя сентенция на Хераклит. И най-беглата мисъл е подчинена на невидим замисъл и може да увенчае или да положи начало на някаква тайнствена идея. Знаем за хора, които съзнателно са правили зло, за да може в бъдещите векове да настъпи добро, или пък защото вече е имало добро в миналите векове... От тази гледна точка всички наши действия са правилни, но също така и безразлични. Не съществуват морални или интелектуални заслуги. Омир е съчинил "Одисея"; ако приемем безкраен срок от време с безкраен брой обстоятелства или промени, не е възможно тя да не бъде съчинена поне веднъж. Никой не е специален, а един-единствен безсмъртен човек всъщност представлява всички хора, взети заедно. Също като Корнелий Агрипа аз съм Бог, аз съм герой, аз съм философ, аз съм демон, аз съм вселена, а това е един досаден начин да кажа, че не съм.“

Съчетавайки есеистичното и рационалното с художественото, Борхес доказва, че играта на думи може да преначертае картата на света по милион различни начина. Понятието за света като система от точни компенсации, поетиката на ужаса и безсилието, метафизичните измерения на морал, религия, поезия, човешка емоция и на родовата памет са основни смислови гнезда на тези наглед леки и фантастични разкази, а постоянните препратки към други източници придават енциклопедична стойност на разказите.
„Алефът“, наред с почти цялостното творчество на аржентинския писател, се нарежда сред задължителните четива на всеки почитател на измислиците и на всеки, който се осмелява да надникне в световното минало , засягайки и най-съкровеното. Безценен заради препратките и нивата на свръхсмисли, този сборник е литературен паметник на вселената, макар първият превод на изданието да ми се струва по-добър.


 *От гледна точка на вечността (лат.). – Б. пр.

Коментари