„Алефът“
(издателство „Колибри“, 2015; превод:
Анна Златкова, Роза Хубе.) от
Хорхе Луис Борхес е сборник с разкази, които пътува през времето и пространството. Самият
Борхес вмъква при публикуването на книгата през 1949 година послеслов, за да подчертае
изключително фантастичния уклон на творбите, поместени в нея. Но „Алефът“ – по
Борхесов маниер – предлага много повече от един писмен свят.
Финото съчетание между художествена литература, история,
философия и културология превръща сборника в епичен преразказ на вселената,
пътуване отвъд времето. Реалност и илюзия се сливат в измислици, висящи на ръба
на физичното. Стиловите мимикрии и алгоритми, които Борхес използа, спекулират
с читателските очаквания, играят си с материята и оформя поетиката на
фантазното.
В 17 разказа Борхес си играе с хладна рационалност с
различни кодове и представя пространството sub specie aeternitatis*. Последното
парче от пъзела – „Алефът“ обединява в една точка безкрая. Сюжетът се развува в
дома на Данери, скърбящ след смъртта на жена, която е обичал, където една сфера
успява да заеме въжможно най-малкото пространство и същевременно с това да
обхване цялостно битието.
„Да
бъдеш безсмъртен, е безсмислено; всички създания освен човека са безсмъртни,
тъй като не знаят нищо за смъртта; божественото, ужасното, непонятното е да
знаеш, че си безсмъртен. Забелязал
съм, че въпреки различията в религиите това убеждение е извънредно рядко.
Израилтяни, християни и мюсюлмани изповядват безсмъртието, но преклонението им
пред земното съществувание показва, че единственото, в което вярват, е именно
то, тъй като всички останали безброй съществувания са. предназначени да
възнаграждават или да наказват земния живот. По-рационална ми се струва
теорията за прераждането в някои религии на Индостан: в този кръговрат, който
няма начало, нито край, всеки живот е последица от предишния и определя
следващия, обаче никой живот не предопределя всички останали животи, взети в
тяхната цялост. Поради опитността, придобита през вековете, републиката на
Безсмъртните постигнала съвършенството на търпимостта и почти презрение към
всичко. Безсмъртните знаели, че в един безкраен срок от време на всеки човек се
случва всичко. Поради своите минали или бъдещи добродетели всеки човек е
достоен да извърши всякакво добро дело, но е способен и да извърши всякакво
предателство поради своите безчестия в миналото или в бъдещето.
Тъй
както в хазартните игри четните и нечетните числа се стремят да се уравновесят,
така и изобретателността и глупостта взаимно се уравновесяват и анулират; може
би недодяланата поема за Сид да е само противовес на един-единствен епитет от
"Еклоги" или на някоя сентенция на Хераклит. И най-беглата мисъл е
подчинена на невидим замисъл и може да увенчае или да положи начало на някаква
тайнствена идея. Знаем за хора, които съзнателно са правили зло, за да може в
бъдещите векове да настъпи добро, или пък защото вече е имало добро в миналите
векове... От тази гледна точка всички наши действия са правилни, но също така и
безразлични. Не съществуват морални или интелектуални заслуги. Омир е съчинил
"Одисея"; ако приемем безкраен срок от време с безкраен брой
обстоятелства или промени, не е възможно тя да не бъде съчинена поне веднъж.
Никой не е специален, а един-единствен безсмъртен човек всъщност представлява
всички хора, взети заедно. Също като Корнелий Агрипа аз съм Бог, аз съм герой,
аз съм философ, аз съм демон, аз съм вселена, а това е един досаден начин да
кажа, че не съм.“
Съчетавайки есеистичното и рационалното с художественото,
Борхес доказва, че играта на думи може да преначертае картата на света по
милион различни начина. Понятието за света като система от точни компенсации,
поетиката на ужаса и безсилието, метафизичните измерения на морал, религия,
поезия, човешка емоция и на родовата памет са основни смислови гнезда на тези
наглед леки и фантастични разкази, а постоянните препратки към други източници
придават енциклопедична стойност на разказите.
„Алефът“, наред с почти цялостното творчество на
аржентинския писател, се нарежда сред задължителните четива на всеки почитател
на измислиците и на всеки, който се осмелява да надникне в световното минало , засягайки
и най-съкровеното. Безценен заради препратките и нивата на свръхсмисли, този
сборник е литературен паметник на вселената, макар първият превод на изданието
да ми се струва по-добър.
*От гледна точка
на вечността (лат.). – Б. пр.
Коментари
Публикуване на коментар