„Ѝ" от Йорданка Белева – между чувствеността и интелекта

„Ѝ“ на Йорданка Белева (издателство „Ерго“, 2012) е стихосбирка, в която  знанието е равносилно на тъгата, в която женското, онова невидимо, криещо се в съкратената форма на притежалтеното местоимение, е чуто от тишината и се е превърнало в „приют за мъгли, мъже и дървета“.

            Да се говори за любов от името на любовта и в нейна опозиция, е сякаш най-трудното, най-подхлъзващото изживяване. Но Дана Белева жонглира с думите по начин, по който звуците се превръщат в събитие, чуването е равносилно на чувстване, а краткостта носи категоричността на изпитаното. Така изборът на центрираща тема става вечен, неизменен; бяга от клишираността и остава да се разхожда из градините на читателското съзнание още дълго. Всеки стих преболедува читателя, преболедува и себе си.

тя да му показва

избрани моменти

от самотата си

той да се влюбва в тях

докато станат и негови

            Езикът в стихотворенията досътворява, довъдворява  света, в който надиграването на тъгата е „ироничен обрат“, „деликатна пародия“* на връщането към нея. Поетиката на Белева  балансира между чувственост и интелект, откроява непонятното, наслагва меланхолията на отсъствието и открива магичното в познатото.  Логиката на това ѝ е подчинена на стихията на емоцията, на самосъзнателната игра на въображението.

            Безизходната тъга на лирическата в тази стихосбирка прелъстява, мами читателя, кокетничи с привидното си примирение:

  Кратките форми очевидно се отдават на Дана Белева. Именно тези стихове, изчерпващи се физически до два-три реда, разкриват поетическата мощ на ѝ. А „Ѝ“ се оказва стихосбирка за притихването, но не като такова, равнозначно на отказ от живота, от любовта, а като притихване-засилка на емоцията – осмислен и зрял апотеоз на жената, гръбнак на света. Стихосбирка, побрала в себе си цялата граматика на тъгата, без да изоставя слънчевия заек на стената. 

     

*из думите на Мирела Иванова за стихосбирката