„Ѝ“ на Йорданка Белева (издателство „Ерго“, 2012) е
стихосбирка, в която знанието е
равносилно на тъгата, в която женското, онова невидимо, криещо се в съкратената
форма на притежалтеното местоимение, е чуто от тишината и се е превърнало в „приют
за мъгли, мъже и дървета“.
![йорданка белева ѝ](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQ-p0rx85zov2Lbko5cKF870dumLaaYZ9wqJNgIa1FR_h-Qx_3V213YigtIKjs-XFKXgcBK5V-P2uXmYWlGoUt1l564Gzt7mr0ZwnvjviUb_O1ZK8C3Xsx9f2hyphenhyphenxcZBSB4DGhwTx8VkHta/s320/i-udareno-cover_first.jpg)
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си
той да се влюбва в тях
докато станат и негови
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi6qixI4e5xIf_vaAXdBXv7ngbVDROLZ5HRGMbywEt_yUavBGQL16HUoB7WlRjCZNUowTaqflIVj_0er5kBV7cPs0IRJSbg6ZCeHtDUDaB7Y3OVedQQ1qSQVOFz-_XWgpSnk2Wr3sI_EPe9/s320/20160113_141018.jpg)
Безизходната тъга на лирическата в тази стихосбирка прелъстява, мами
читателя, кокетничи с привидното си примирение:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgOvJ7JpaLMVhYQ-vIGNoRJ9VXEgqhaqVCxeO9FTDE-AAZYjmLQrI9osDofozkFuaG6YFnch5hRaqPXv3v9N9PRBVjbCAQB-io6m0tcv3zOn_qvjoTIzKZKLIje-x8gEy_WvqouZ6aLCorL/s320/20160113_140818.jpg)
Кратките форми очевидно се отдават на Дана Белева. Именно
тези стихове, изчерпващи се физически до два-три реда, разкриват поетическата
мощ на ѝ. А „Ѝ“ се оказва стихосбирка за притихването, но не като такова,
равнозначно на отказ от живота, от любовта, а като притихване-засилка на
емоцията – осмислен и зрял апотеоз на жената, гръбнак на света. Стихосбирка, побрала в себе си цялата граматика на тъгата, без да изоставя слънчевия заек на стената.
*из думите на Мирела Иванова за стихосбирката
Коментари
Публикуване на коментар