„Лъжи на дивана" от Ървин Ялом – въведение в съвременната психоанализата през призмата на литературата
Според
Мур психоанализата има три основни приложения: като метод за изследване на ума,
като систематизиран набор от теории за човешкото поведение и като метод за
лечение на психологически или емоционални заболявания. При психоанализата често
се налага човек да се изправи пред чудовищата, които се крият под леглото или в
самия него. В романа „Лъжи на дивана“ от американския психолог Ървин Ялом те се
пробуждат с пълна сила и изпълзяват от най-мрачните кътчета на душите на
героите.
След
„Когато Ницше плака“ (изд. „Колибри“, 2013), „Изцелението (на) Шопенхауер“
(изд. „Хермес“) и „Проблемът [на] Спиноза“ (изд. „Хермес“) няма как очакванията
към автора да не бъдат завишени. И трите романа превъзходно преплитат
въображение с факти; философия, психология, история с литература. Ялом умее да
вдигне завесата и да покани читателя да надникне не само в ума на т.нар.
„клиент“ или „пациент“, но и в този на психоаналитика, борещ се не само с
демоните на стоящия пред него, но и със своите собствени, без това да изглежда страшно,
трудно или натоварващо. „Лъжи на дивана“ (издателство „Колибри", 2015; превод: Анелия Николова), хронолочески втори по ред на
написване, не прави изключение от горното, макар романът да е изцяло
концентриран върху психоаналитичните методи, а философията да е почти
неоткриваема.
Интелигентно
написан психоаналитичен трилър – това е определението, до което може да бъде
прибегнато при опит да се определи жанрово-технически текста на Ялом. Смес от
художествена литература и научен труд, книгата разглежда паралелно историите на
трима талантливи и опитни психиатри и техните пациенти. „Привлекателната, но
саморазрушаваща се Бела, фиксирана върху архетипа на по-възрастния мъж
закрилник, комарджията Шели, слабохарактерния Джъстин, който внезапно се обръща
както срещу психотерапевта си, така и срещу властолюбивата си жена Карол – това
са лицата, по които Ялом описва мимиките на моралното и аморалното, приемливото
и непозволеното. Когнитивните“ им връзки се оказват безвъзвратно преплетени, а истината
се оказва онази цел, която бива съзнателно отлагана и изтласквана. Когнитивните“
им връзки се оказват безвъзвратно преплетени, а истината се оказва онази цел,
която бива съзнателно отлагана и изтласквана.
Повествованието
е оставено в ръцете на Ърнест Лаш, който прави всичко по силите си, за да
помогне на своите пациенти, като често си припомня за своя пръв учител Сиймор
Тротер, но и неизменно се оставя на амбицията и нездравословното сравнение със
свои колеги. Всеки един от персонажите е достигнал до критичната точка на
„емигриране от самия себе си“, а лъжата се превръща в осъвременена истина. Тази
игра с маските, своебразното им „прехвърляне“, както и дългите, скрити в диалог
монолози превръщат сюжета в лабиринт, в който е трудно читателя да не се
загуби.
Стилът
на Ялом съчетава аргументираност и измислица така, че всяка страница се оказва ново въведение в психоанализата, а всяко
изречение все по-погълщащо и всмукващо читателя в историята, докато той самият
не се окаже пациента, който лежи на „дивана“ (тук е моментът да вметна, че
заглавието перфектно асоциира с цялостното послание на книгата – „лъжи“ и „лежи“,
а изборът на думата „диван“ вместо „кушетка“ ми се струва абсолютно коректно, с
оглед на това, че етимологията на думата кушетка идва от френски и означава
по-скоро от френски „да сложиш да спи“).
„Лъжи
на дивана“ е по съдържанието си мощна критика на границите в глобален мащаб.
Оказва се, че съвременният терапевт е притиснат не само от сянката на
контрапреноса и фанатичната преданост на своите пациенти, но и от правила и
бюрокрация, които често затрудняват, вместо да улесняват лечението. Стремящ се
да стане максимално валиден сред човечеството, човекът – пациентът, психоаналитикът – се самоотнема от себе си. В тази художествена литература – лечение Ялом дава
свободата читателя даизследва ума си, да отговори на въпроса достатъчно
честен ли е пред себе си и да намери смелост да се изправи пред демоните, скрити под...дивана.
Коментари
Публикуване на коментар