„Златна колекция" на Уилям Фокнър – сборник-съкровище

         

  Уилям Фокнър е един от водещите, а често определян и за единствения истински американски белетрист-модернист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Това го прави и е един от най-значимите американски писатели. Подобно гръмко начало не би отивало на текст, ако не бяха „Врява и безумства“, „Дворецът“, „Конски гамбит“. Жонглирането му с потока на мисълта и времето превръща творбите му в литература, която спокойно може да бъде определена като литературно предизвикателство-съкровище. 

Така наречената „Златна колекция“ е сборник с новели от Фокнър, който издателство „Бард“ пуснаха наскоро на пазара.  Преводите са дело на Кръстан Дянков (1970) и Венцислав Божилов (2015), а изданието включва новелите  „Провинцията“, „Селището“, „Пустошта“, „Разорената земя“, „Междинната земя“ и „Отвъд“. Няма да споменавам читателската си радост от появата на този сборник, макар и определено да държа на вметката, че е изборът на бяла хартия е чудесен, но меките корици са неудобни и крайно недостойни за подобно съдържание. Не само, че едно евентуално оскъпяване не би спряло истинските почитатели на Фокнър да се сдобият с този сборник, но и незапознатият с него читател би се подмамил от оформлението. А сякаш тази колекция е една чудесна първа крачка към Фокнър. И подарък.

„Златна колекция“ е сборник с разкази за всеки ден, който обаче няма изкуствената притегателна сила на бестселърите. В него хармонията на думите е равностойна на изказаната мисъл. Фокнър с размах описва една американска действителност, в която грозното и  магичното се сливат. Битова лудост властва над света на героите, а читателят често се губи из прочетеното. Отнесени, несъсредоточени на места, с дълги монолози на индианци, негри или други южняци, текстовете в този сборник напомнят на учестено дишане – всичко, изказано на един дъх, всичко, прескачащо пространството и имплициращо времето на собственото съзерцание.

Ако прибегнем до една типологизация на Фокнъровите техники на представяне на времето, няма нищо по-неповторимо от умението на автора да придава усещането за огромност, мащабност на събития, съдържащи се всъщност в толкова малка рамка –  човешкия ум. Повествователното забавяне в наглед крактите разкази успява да пресъздаде т.нар. „време за вълнение“, сюжетите на новелите побират в себе си пластове от история и легенди, остра социална критика и безкрайно човешко разбиране към всяко едно  вълнение на сърцето. Населени с обикновени и идеални образи, пространствата в тези разкази носят онази южняшка динамика, която буди приключенското, подканя към непознатото, но и пронизват с европейската си острота.

„Роза за Емили“, „Смърт на косъм“, „Каркасон“, „Отвъд“, „Всичките мъртви пилоти“, „Златна земя“ са само част от разказите, които превръщат среднощното четене в запомнен миг. Пред очите на читателя се разплита един повествователен механизъм, граничещ с абсурдното, но искрящ в простотатата измежду думите. За разлика от романите на автора, тук диалозите са по-ударни, по-кратки, създаващи усещането за нормалност в ненормалността на ситуацията.

„Златна колекция“ от Уилям Фокнър е прекрасен подарък. И прекрасно припомняне на едно бурно време на врява и безумство.