„Монахът“ от
Матю Грегъри Луис (изд. DejaBook, 2016; превод:
Слави Ганев; превод на поезията: Слави Ганев и Радостина Горанова) е
емблематичен за еволюцията на литературата готически роман, за чийто превод на
български максимата „По-добре късно, отколкото никога.“ важи изцяло.
Написана през
1796 година, настолен пример за редица писатели, преиздавана многократно по света и филмово адаптирана, книгата излезе в български превод в началото на тази
година под логото на издателство DejaBook на цена
от 16,90 лева с твърди корици и офсетова хартия . Личат старанието и
професионализмът при оформлението на книжното тяло, за което издателите
заслужават искрени поздравления.
Ако според
Робърт Майлс „готическото може да
проявява повече от една диалектика, но има широко съгласие, че то представя
изтръгването на самите корени на субекта, представя го безимотен в собствените
му владения, в ситуация на разрив, разкъсване, фрагментиране“*, то „Монахът“
поставя не само героите, но и читателите си пред разрив и ги изтръгва от корените
на лицемерно установеното благоприличие, шокира ги с либертинската си
категоричност. Бурно посрещнат от критиката на XVIII век, в
контекста на съвременния литературен дискурс романът представлява малка
революция и носи в себе си отличителните белези на фантастиката, хоръра и
готиката.
Център на действието в
„Монахът“ е манастирът, Божията обител. Главният герой – абат Амброзио – е
уважаван от всички и влиятелен духовник, който попада в плен на собствените си
несъзнателни копнежи и достига до гибелно атрофиране на личността и деградация. И тук присъстват
характерните за готическия жанр девици, благородници, демони и тъмници, но Луис
използва всяка една от тези фигури като метафора за диаболичното, еротичното,
статуковото. Огромно предимство и нещото, което отличава романът от други
представители на жанра, е изграждането на ярки и убедителни образи; търсеното им психологизиране. Луис
задълбава в характерите на героите си, извежда на преден план причините за
грапавините им, за търсенията им, жонглирайки с безцеремонен стил и плътен език. Амброзио не е злодеят, лишен от слънчева
сянка – той има качества, които са били подтиснати от негов роднина, стъпкани и
опитомени от Църквата, а в края на творбата въпреки цялата неприязън към него
читателят изпитва истинско съжаление. Спойлер
За книгата вече се изписа толкова много, че съм приятно изненадана от интереса, който тя предизвика. Бих отбелязала,
че макар да срещнах няколко отрицателни коментара за бележките на преводача
Слави Ганев и до известна степен да съм съгласна с излишността на някои от тези
250 пояснения, повечето oт тях все пак са нужни и полезни и самият наратив се чете
приятно и безпроблемно именно благодарение на творческия ентусиазъм на Ганев (отношение,
което само по себе си е похвално и нужно, личат дълбоките му познания върху текста
и личността на автора). Много по-голям проблем за мен представляваше преводът
на стиховете. Възможно е причината да се корени строго в моето възприятие, но
откровено казано, трябваше да се насилвам да дочета всеки стих докрай, а
спазването на римата бе в ущърб на съдържанието и ритмиката. Това обаче
вероятно остава единствената ми критика към изданието (както и твърде фенската
корица, може би ми се искаше нещо по-изчистено).
В заключение,
„Монахът“ на Матю Грегъри Луис е чудесно четиво за уикенда (защото именно с
него прекарах моята неделя), което не натоварва, но образова. Повежда читателя
през живота на литературата, връща го много назад и междувременно с това
гъделичка приключенското, чисто фенското и търсещото непознатото, плашещото.
Литература на страшното, тази книга съчетава човешко, божествено и демонично.
Браво за смелостта тя да се появи на български.
Хубав, може би
малко по-критичен отзив четете от Ангел Игов: http://www.kultura.bg/;
Както и
положителните рецензии на:
Книжен Петър, Марио Йорданов и издателя Христо Блажев
Коментари
Публикуване на коментар