„Лятно
утро, лятна нощ“ от Рей Бредбъри (изд. къща „Бард“, 2016; превод: Милена
Илиева) е сборник, който включва в себе си 27 разказа (17 от които непревеждани
до момента на български) и който хваща пролетта, настанила се над София, и я
повежда за ръката към звездните летни нощи над Грий Таун, щата Илинойс.
Грийн
Таун е пресъздава родния град на автора – Уокиган, и навярно е познат на
повечето любители на прозата на Бредбъри. Убедена, че всеки, който е пил „Вино
от глухарчета“ и е оказал „Сбогом, лято“, ще се усмихне на това малко книжле
още с отварянето му. Защото този сборник ухае на лято и на щастие с щипка тъга.
Разказите
на Бредбъри са наситени с делнични мигове, които обаче раждат магична
атмосфера. В прозата му закуските и вечерите не са просто задължения към
тялото, разходките водят до неочаквани срещи с любовта, ръженият хляб буди с
аромата си миналото.
„Лятно
утро, лятна нощ“ съчетава в себе си лекотата на изказа със спокойствието на
недовършената история. Повечето разкази и миниатюри свършват внезапно, малко
след като сюжетът е станал предвидим и малко преди да е поел по пътя на
протяжността. Бредбъри е кратък в описанията, внимателен към действията и
форсмажорен в диалозите. Би било лудост да се твърди, че тези миниатюри могат
да се мерят с романите, създали култа към американския писател, но пък тази
кратка форма му приляга, превръща се в довършващ щрих към портрета му на
разказвач. Атмосферата е нещото, което успява да създаде усещането за уют у четящия. Усещането за прохладна лятна вечер, прекарана на собствената тераса.
Чудесен
избор на издателство „Бард" за продължение на колекцията от съкровища в жанра на късия разказ “ след със „Златна колекция“ от Уилям Фокнър. След
„Лятно утро, лятна нощ“ на човек му остава само да се ослушва – да се ослушва
за края на лятото и повея от нощницата на Хати, за зова на Пищящата жена или за
усмивката на Аги Лу. И да е влюбва.
Коментари
Публикуване на коментар